Читать «Погребани тайни» онлайн - страница 28

Той се намести зад покритото със стъкло бюро, на което нямаше абсолютно нищо, и прегърби рамене.

— Както разбирам, напоследък работите в частния сектор, господин Хелър.

— Правилно.

Това явно беше не особено деликатен начин да ми подскаже, че е прочел досието ми.

— С какво мога да ви услужа?

— Помагам на приятел да намери дъщеря си.

Той съчувствено сбърчи вежди.

— Как се казва момичето?

— Алекса Маркъс.

Той кимна — името явно не му говореше нищо.

— Баща й е Маршъл Маркъс, има хедж-фонд в Бостън.

— На колко години е момичето?

— Седемнайсет.

Той отново кимна и повдигна рамене.

— И защо трябва да се намеси ФБР?

— Като се имат предвид богатството и известността на баща й…

— Отвлечена ли е?

— Възможно е.

— Искали ли са откуп?

— Не още, но предвид обстоятелствата и миналото й…

— Тоест, твърдите, че баща й се тревожи, че може би е отвлечена.

Долових нещо странно в изражението на Снайдър. Объркване — толкова преувеличено, че изглеждаше комично. Или саркастично.

— Хм. Дълбоко озадачен съм, господин Хелър, защото от бостънската полиция не са се свързвали с нас.

— А би трябвало.

— Да, нали? Обикновено това е първата им работа в такива случаи, отвличанията са работа на ФБР. Чудя се защо не са го направили.

Свих рамене.

— Е, каквато и да е причината, ако уредите да засекат телефона й…

Снайдър обаче не беше свършил.

— Чудя се дали причината да не са ни потърсили — грижливо подчерта той — не е фактът, че никой не им е съобщил за изчезналото момиче. Мислите ли, че това е обяснението? — Той плесна с ръце и погледна първо към бюрото си, а после към мен. — Виждате ли, Маршъл Маркъс изобщо не им се е обаждал. Интересна работа, нали? Щом дъщеря му е изчезнала, би трябвало да е налазил и полицията, и ФБР. Ако ставаше дума за моята дъщеря, и две секунди не бих чакал. А вие?

Очите му пронизаха моите, а горната му устна се сгърчи от отвращение.

— Той се обади в полицията — повторих аз. — Преди няколко часа. Сигурно още не са го записали.

Снайдър поклати глава и отсече:

— Няма такова нещо!

— Информацията ви е неточна.

— Информацията ни за Маркъс е отлична — заяви той. — Знаем, че нито той, нито жена му са се обаждали в полицията. Не и от някой от четирите им стационарни телефона. Нито от двата му мобилни телефона. Нито от телефоните в „Маркъс Капитал“.

Не казах нищо, а той ми хвърли продължителен мрачен поглед.

— Точно така. От доста време държим Маршъл Маркъс под наблюдение по нареждане на съда. С което съм сигурен, че той е наясно. Той ли ви прати тук, господин Хелър?

Очите на Гордън Снайдър бяха малки и дълбоко поставени и приличаха на мъниста. Очи на насекомо.

— Не се опитвайте да отречете, че тази сутрин се срещнахте с Маркъс в къщата му в Манчестър, Хелър. Затова ли сте тук? В качеството на негов агент? Проверявате ни, за да видите какво знаем?