Читать «Погребани тайни» онлайн - страница 26

— С такси.

— Чухте ли се с Алекса по-късно вечерта?

— Защо да се чуваме?

— Стига, Тейлър, документирате всяка минута от живота си с есемеси и във Фейсбук, постваш дори докато си миеш зъбите. Да не искаш да кажеш, че не ти е пратила есемес: „Олеле, в апартамента му съм“?

Тя извъртя очи с пълно презрение.

— Не сте се чували, откакто си тръгна от „Кафеза“ снощи, така ли?

— Така!

— Опита ли се да й се обадиш?

Тя поклати глава.

— Да й пратиш есемес?

Тя отново поклати глава.

— Нима не провери как е минала вечерта? Нали двете сте най-добри приятелки завинаги“?

Кой знае откъде, но някак си знаех този тийнейджърски израз. Тя повдигна рамене.

— Нали разбираш, че ако ме лъжеш или криеш нещо, може да излагаш живота на приятелката си на опасност?

Тейлър тръсна глава и тръгна надолу по улицата.

— Нищо не съм чула — каза тя, без да се обръща.

Инстинктът ми подсказа, че не ме лъже. Само че беше очевидно, че лъже за нещо. Вината й избождаше очите като неонова табела. Може би не искаше да излезе, че е лоша приятелка. Може би беше зарязала Алекса заради мъж.

Обадих се на Дороти и попитах:

— Някакъв напредък с телефона на Алекса?

— Нищо ново. Ще трябва да ни помогне някой полицай, Ник. Няма как да ги заобиколим.

— Имам идея — казах аз.

14

Когато работата ти е свързана с хорските тайни, рано или късно разбираш каква сила е да ги знаеш. Без проблем получаваш влияние, дори контрол, върху друг човек, било то в Конгреса или в гимназията, в учителската стая или на хиподрума.

Повечето тайни прикриват престъпления, злоупотреби или провали. Могат да съсипят кариери или да подлеят вода на врагове. Да не говорим колко световни лидери са съсипали. Във Вашингтон, където всеки струва колкото тайните, които знае, те наистина са разменна монета. Беше време да похарча няколко от моите монети.

Докато бях в „Стодард Асошиътс“, работих за един конгресмен от Флорида, който завършваше първия си мандат и водеше доста мръсна битка за преизбирането си. Опонентът му се беше докопал до копие от договора за един апартамент в Сарасота, който бе наел за приятелката си, келнерка в „Хутърс“. Новината щеше да изненада майката на шестте му деца, а него да постави в доста неудобно положение като се има предвид, че политическата му платформа обръщаше особено внимание на семейните Ценности. Поразчистих кашата и следата от документи изчезна. Келнерката постъпи на работа в Пенсакола, а хазяинът й нямаше спомен да е давал апартамента на конгресмена и обяви, че Договорът бил фалшифициран, а клиентът ни спечели изборите.

Не се гордеех с работата, която бях свършил, но сега конгресменът беше член на Съдебната комисия, която ръководи ФБР. Не ми дължеше услуги, тъй като бе платил богато на Стодард за „проучването“, но аз знаех някои неща за него, което беше по-лошо. Позвъних на личния му номер и го помолих да се обади от мое име в офиса на ФБР в Бостън. Казах му, че трябва да говоря с някой началник и то веднага.

На Кеймбридж стрийт, точно пред сградата на ФБР, се освобождаваше място за паркиране, което се случва горе-долу с честотата на пълно слънчево затъмнение. Спрях и зачаках жената с буика да се измъкне, но тя се бавеше. Първо си оправи червилото, после се обади по телефона. Реших, че ще й дам още десет секунди и ще се откажа. Междувременно се обадих на Маркъс.