Читать «Погребани тайни» онлайн - страница 19
Джозеф Файндер
Аз обаче смятам, че основната причина да дойде в Бостън беше, че така имаше повод да ме вижда, макар че никога не би си го признал. Обичах го и ми беше приятно да прекарвам времето си с него. Това невинаги беше лесно — така е с повечето неща, които си заслужават.
Гейб седеше на бюрото ми и рисуваше в скицника си. Беше плашещо талантлив художник.
— Върху комикса ли работиш? — попитах аз още с влизането си.
— Графичен роман — вдървено ме поправи той.
— Вярно, извинявай, забравих.
— Да. Както и за обяда ни.
Беше облечен в черен суичър с вдигнат цип, целият обсипан с ремъци, халки и капси. На лявото му ухо забелязах малка златна обичка, но реших да не се издавам. Засега.
— И за това се извинявам. Как върви лятото?.
— Пълна скука.
От устата на Гейб това беше почти истеричен ентусиазъм.
— Искаш ли да хапнем? — попитах аз.
— На път съм да припадна от глад, нищо сериозно.
— Приемам отговора ти за утвърдителен.
Забелязах, че на прага чака Дороти.
— Слушай, Ник — започна тя, — номера, който ми даде… няма да мога да открия телефона.
— Това не е в твой стил. Звучи… пораженчески — отбелязах аз.
— Нищо общо няма с пораженчеството — изрепчи ми се тя, — нито със способностите ми. Проблемът е в закона.
— Досега това не те е спирало.
— Не е… О, здравей, Гейбриъл.
Тонът й осезаемо охладня. Двамата с Гейб често се караха — той смяташе, че е по-умен от нея, което може и да беше вярно, тъй като беше тревожно гениален, и че повече го бива с компютрите, което не беше вярно, поне засега. Той обаче беше на шестнайсет и мислеше, че е по-добър във всичко, което ядосваше Дороти.
— Ето какво — започна тя. — Човекът, чийто телефон искаш да открия…
Тя хвърли раздразнен поглед към Гейб. Винаги беше дискретна, когато говорехме за работа, но в случая внимаваше особено много.
— Може ли да поговорим насаме, Ник?
— Гейб, дай ми две минути.
— Добре, добре! — сопна се той и излезе от кабинета ми.
— Ти май ще поемеш случая — каза Дороти. — Чудесата се сипят едно след друго.
Кимнах.
— На парите ли не успя да устоиш?
— Да, всичко опира до пари — отвърнах саркастично аз.
— Финансови проблеми ли имаш?
— Не… аз… сложно е. Не става дума за Маршъл Маркъс. Съвсем случайно дъщеря му ми е симпатична, тревожа се за нея.
— Той защо е изперкал така? Момичето е на седемнайсет, нали? Слязла е до града, отишла е на клуб и е забила някой мъж. Тия хлапета така действат.
— На нейната възраст ти с много мъже ли спеше, Дороти?
Тя ме погледна строго и предупредително вдигна показалец с дълъг люляков нокът. Не разбирах как успява да печата на компютъра с такъв дълъг маникюр. Усмихнах се — не знаех нищо за сексуалния й живот, но бях усетил, че едва ли се дава лесно.