Читать «Погребани тайни» онлайн - страница 21

— Различна е, това е сигурно. Кажи ми сега, баба ти тормози ли те?

— А, не. Печена е.

— Ами Лили? Добре ли се държи с теб?

Лили беше кучето на майка ми — смесица между шар пей и английски мастиф, беше го прибрала от приюта. Лили беше не просто най-грозното куче на света, но и най-злонравното. Бяха я изоставяли няколко пъти и отлично разбирах защо.

— Опитвам се да я харесам — отвърна Гейб, — обаче… Не знам, мразя това куче. Освен това вони.

— Тя е Адската хрътка. Не я поглеждай в очите.

— Защо?

— Последният човек, който го направи, пукна на място. Казват, че било инфаркт, но… — замълчах и свих рамене.

— Да, бе!

— Липсва ли ти родният дом?

— Да ми липсва?! Майтапиш ли се?

— Значи напоследък животът вкъщи не върви добре.

— Меко казано.

— Може ли да те попитам нещо?

— Какво?

— Каква е тая обица?

Той зае отбранителна позиция.

— Какво за нея?

— Майка ти знае ли, че си пробил ухото си?

Гейб повдигна рамене. Отговорът беше ясен.

— Все забравям — казах аз, — ако е отляво, означава че си гей ли? Той се изчерви и акнето му стана аленочервено.

— Не. Лявото е дясно, а дясното е кофти, не знаеш ли?

— Аха — кимнах аз. — Значи да си гей е кофти?

— Нямах това предвид.

Усмихнах се. Гейб понякога беше непоносим по типичния за тийнейджърите многознаещ начин и смятах, че да го бъзикам е част от задълженията ми.

Хърб взе поръчката ни — обикновено стоеше зад бара, но по обед никога нямаше много клиенти. Той беше едър мъж с огромно шкембе и силен южняшки акцент.

— Ей, Ники! — поздрави ме той. — Как върви счетоводството? Да имаш някой и друг съвет, например как да не си плащам данъците?

— Лесна работа!

— Ами!?

— Прави като мен — не ги плащай.

Той замълча за малко, после гръмогласно се засмя. Не беше трудно да го развесели човек.

— Истината е, че съм регистратор.

Табелата на вратата ни гласеше „Хелър Асошиътс — регистраторско-консултантски услуги“. Беше отлично прикритие — кажех ли на някого, че съм регистратор, въпросите секваха.

— Да, вярно — каза той. — Какво точно значи регистратор?

— Идея си нямам.

Хърб отново се разсмя.

— Шапка ти свалям бе, човек — каза мило той. — Не знам как го правиш. Ако трябва по цял ден да премятам числа, направо ще откача.

Племенникът ми ме удостои с бегла, но многозначителна усмивка. Поръчах хамбургер с пържени картофи, като помолих Хърб да се увери, че няма да са от онези с кърито, които не се ядяха, а Гейб вдигна поглед от менюто.

— Имате ли вегетариански бургери?

— Имаме бургери с пуешко, млади момко.

Гейб свъси чело и наклони глава на една страна. Познавах това високомерно изражение — заради него в училище го биеха най-редовно, а понякога дори го изхвърляха от час.

— О! — каза той. — Не знаех, че пуйката е зеленчук.

Хърб ми хвърли бръснещ поглед, сякаш за да попита „Кое е това хлапе, по дяволите?“, но му бях твърде симпатичен, за да се озъби на госта ми.

— Ами салата „Коб“? — с равен глас попита той.

— Гнусотия! — отсече Гейб. — Искам само пържени картофи с кетчуп. И кола.

Щом Хърб си тръгна, казах:

— Джилиън май си е хванала ново канарче.

— Джилиън казва, че ако ядеш месо, ставаш агресивен — заяви той.