Читать «Погребани тайни» онлайн - страница 151

102

Драгомир Жуков влезе в задната стаичка, оглеждайки мръсните первази на прозорците и лющещата се жълта боя по стените и неравния под. От колоната до компютъра се разнесе дрезгавият глас на момичето.

— Ник! — изкрещя тя. — Моля те, не си отивай!

Пистолетът се озова в ръката му още преди да си е дал сметка, че е решил да го извади.

Жуков бързо се обърна с оръжие в ръка — огромен стоманен полуавтоматичен пистолет с цев като топ. Веднага го познах — израелски „Дезърт Ийгъл“ петдесети калибър, дело на хората, на които светът дължи узито. Много по-вероятно е да го видите на екрана или в някоя видеоигра, отколкото наистина. Беше твърде голям и неудобен, както и ненужно мощен. Когато в „Мръсния Хари“ Клинт Ийстууд заявява, че неговият „Магнум“ 44-ти калибър е „най-мощният пистолет в света“, това е вярно. Но през 1971 година. Оттогава насам обаче тази титла бе узурпирана от „Дезърт Ийгъл“.

Докато руснакът разгневено се оглеждаше, видях големия му нос, заострената му брадичка и едно смачкано като карфиол ухо.

— Ник, къде изчезна? Мислех, че си тук! Другите кога ще дойдат? Ник, моля те, измъкни ме оттук, о, Боже, моля те, Ник, не ме оставяй…

Жуков бавно се обърна.

Беше разбрал.

103

Жуков знаеше, че съм някъде наоколо. Отново чух гласа на Алекса, който ставаше все по-безумен.

— Моля те, Ник, отговори ми! Не ме оставяй тук! Да не си посмял да си отидеш!

Жуков се движеше с напрегнатата, безшумна грация на котка. Очите му оглеждаха стаята, първо нагоре, после — надолу, сякаш методично следваха координатна мрежа. Безшумно вдишвах и издишвах от другата страна на тежката дървена врата и го наблюдавах през ключалката. Бях дошъл да спася Алекса, но сега ставаше дума за моето собствено оцеляване.

Експанзивните куршуми, които използвах, може и да бяха ненадминати в поразяването на мишената, но нямаше да проникнат през дебелата преграда между нас. Щяха да станат на късчета в момента, в който я удареха, а ако успееха да я пробият, скоростта им щеше да е спаднала толкова, че вече нямаше да бъдат смъртоносни. Бях почти беззащитен. Освен това бронежилетката ми нямаше да успее да спре куршумите за „Магнум“ 50-ти калибър, с които стреляше „Дезърт Ийгъл“. Не знаех дали щяха да преминат през нея, може и да успееха, но дори тя да ги спреше, силата на удара вероятно щеше да ме убие. Затова наблюдавах Жуков през ключалката, сдържах дъха си и го чаках да се премести в друга част на къщата.

Той отново огледа стаята — изглеждаше удовлетворен и явно беше решил, че не съм се скрил там. Видях как погледът му се премести към кухнята и той направи няколко крачки в тази посока. Бавно издишах — щом се уверях, че е излязъл, щях безшумно да завъртя топката и да изляза възможно най-тихо. Ако успеех да го изненадам, може би щях да го поваля с един добре премерен изстрел.