Читать «Погребани тайни» онлайн - страница 141

— Прати снимката на Гордън Снайдър, става ли? — казах аз на Даяна.

— Защо?

— Защото тя свързва Наврозов с убийството в сградата на ФБР.

— Ясно, ще му я пратя.

— Къде си сега?

— Връщам се към паркинга. А ти?

— На 35 километра от теб, но карам много бавно. Можеш ли да пратиш екипа тук?

— Къде?

Продиктувах й координатите.

— Това ли е мястото, където смяташ, че я държи?

— Не. Това е центърът на град Пайн Ридж. Площта му е 90 квадратни километра.

— Защо си толкова сигурен за мястото?

— Не съм сигурен. Дороти сравнява данните със снимки от Гугъл Ърт.

— И какво точно търси?

— Терен, който е достатъчно просторен и достатъчно уединен, с няколко излаза. Свободен, изоставен, с просрочена ипотека, все едно. Най-важното е собственикът да отсъства.

— А сметките за ток и вода?

— Не разполагаме с вашите източници, действаме на сляпо. Така че се опитай да изпратиш Специалните части насам възможно най-бързо.

— Ще се постарая — каза тя. — Ще се видим там.

— Надявам се.

Минута, след като затворих, ми хрумна нещо и се свързах с Дороти.

— Ще ми намериш ли домашния номер на началника на полицията в Пайн Ридж?

91

— О, повярвайте ми — каза съпругата на началника на полицията, — не ни прекъсвате, докато вечеряме. Уолтър е навън, укрепва брега и изобщо не знам кога ще се върне. Всички са там, включително служителите на непълен работен ден и всички доброволци, които успяха да съберат. Много е сериозно, реката е придошла и навсякъде е разкаляно. Мога ли да ви помогна с нещо?

— Нужен ли му е още един доброволец?

— Направо отивайте.

— Бихте ли ми дали номера му?

Началник Уолтър Ноуитски вдигна след първото позвъняване.

— Господин началник — казах аз, — съжалявам, че ви безпокоя в такъв тежък момент, но се обаждам относно един от служителите ви…

— Това ще трябва да почака — отвърна той. — Затънал съм до шията.

— Става дума за Джейсън Кент. Работел е за вас, в доклада ви пише, че е бил убит.

— Кой се обажда? — рязко попита той.

— ФБР — отвърнах аз. — ОПИО.

Той беше наясно с жаргона, разбира се — като всяко друго ченге. ОПИО беше Отделът по информационно обслужване, който поддържаше базата данни на НЦИП с всички докладвани престъпления.

— С какво мога да ви помогна?

— Докладвали сте го като 908, предумишлено убийство на полицейски служител. Просто проверявам сигнала.

— Добре, аз… вижте, сега не е най-подходящият момент да говорим, в Ню Хампшър имаме сериозни наводнения, хората са заседнали в колите си, реката приижда и…

— Разбирам — отвърнах аз, — но е доста спешно. Имаме сигнал за убийство в Масачузетс с параметри, сходни с онези, за които сте съобщили, така че ако сте в състояние да отговорите на няколко бързи въпроса…

— Изчакайте да вляза в колата. Отвън не чувам дори себе си.

Чух как бърника телефона си, а после затръшва вратата.

— Кажете какво ви интересува — каза той.

— Има ли заподозрени?

— Заподозрени ли? Не, сър. Сигурен съм, че не е човек от града.

— Полицай Кент престъпление ли разследваше, преди да го убият?

— По тези места нямаме много престъпления. Най-вече превишена скорост, но нарушителите обикновено не са оттук. Той направи обичайните обиколки и провери едно оплакване за шум, но…