Читать «Погребани тайни» онлайн - страница 139

— А ти умееш да гледаш.

— Тук е в капан, никога не би избрал такава къща.

— Може би не я е избрал той, а хората на Наврозов. Изоставена е от година и половина.

— Не мисля, че би позволил друг да взима тези решения вместо него. Не обича да разчита на когото и да било.

— Преценката ти почива на информация от трета ръка, от някаква старо досие на КГБ.

Пренебрегнах думите й.

— Някой провери ли сметките за вода и електричество? — попитах аз.

— Къщата е празна от осемнайсет месеца.

— Не виждам генератори, а ти? Как тогава има интернет?

Тя бавно поклати глава и се замисли.

— Или сателитна чиния — допълних аз, а Даяна продължи да клати глава. — Освен това е несръчно.

— Кое е несръчно?

— Да използва мобилния си телефон. Не би трябвало да го прави повече.

— Той не знае, че имаме номера му.

— Този човек никога никого не подценява. Затова е още жив.

Извадих мобилния си телефон и набрах Дороти.

— Къде си, Хелър?

— В Ню Хампшър.

— Това го знам. Къде?

— Насред нещо, което все повече ми прилича на операция за отвличане на вниманието — отвърнах аз. — Западно от Нашуа.

— Нашуа? Това е… на около 65 километра южно от маршрута на полета.

— Можеш ли да ми пратиш GPS координатите?

— Готово.

— Колко голям е районът, в който се целиш? Чудя се дали не можем да намалим възможностите. Огледай терена и празните имоти и…

— Май открих още една отправна точка.

— Да чуя.

— Рових в НЦИП с надеждата да изскочат интересни данни за Ню Хампшър и се натъкнах на нещо, което може да е убийство.

Националният център по информация за престъпността е компютърна база данни с престъпления, поддържана от ФБР и използвана от всяко полицейско управление и другите правоприлагащи органи в страната.

— Каква е връзката?

— Кодът на доклада е 908. Предумишлено убийство на полицейски служител с помощта на оръжие.

— И?

— Полицай-новобранец бил намерен в колата си на дъното на дефиле в Ню Хампшър. Първо изглеждало сякаш е излязъл от пътя, но началникът на местната полиция подозира, че е бил убит.

— Защо?

— Заради нараняванията. Според окръжния патоанатом те нямат нищо общо с онези, които се наблюдават при катастрофа. Първо, всички органи в гръдния му кош са унищожени. Сякаш някой е взривил дълбочинна бомба в него.

Пулсът ми се учести.

— Къде е станало?

— В границите на самолетния маршрут — град Пайн Ридж, Ню Хампшър. На 65 километра от теб, както ти казах.

89

— На погрешното място сме — заявих аз.

— Защо си толкова сигурен?

— Телефонът му вероятно е вътре, но той не е. Това е диверсия, може би дори капан.

— Как така?

— Той знае, че Наврозов се опитва да му види сметката. Може би се опитва да го примами тук, за да скрие истинското си местоположение.

Взех слушалките от радиото, монтирано на таблото, натиснах бутона за комуникация и казах:

— Зулу 1, тук Виктор 8.

— Ник, какво правиш? — не повярва на ушите си Даяна.

— Трябва да се откажем — отвърнах аз, — и да тръгнем на север.

От колонката високо и ясно се чу гласът на командира на Специалните части:

— Говорете, Виктор 8.

— Зулу 1, имам нова информация, която искам да споделя с вас. Къде се намирате, за да се срещнем?