Читать «Погребани тайни» онлайн - страница 131

— Възможност ли?

— Да гледа как някой се дави пред очите му.

81

Алекса пееше колкото й глас държи. Песни, на които обичаше да танцува, песни, които обичаше да слуша. Или просто части от песни, когато не можеше да си спомни останалото. Важното беше да не мисли за това къде се намира.

„Bad Romance“ на Лейди Гага. Опита се да си спомни френските думи накрая на песента — нещо за отмъщение — което я разсея за малко. После „Poker Face“. Пееше толкова високо, че почти крещеше, но това беше лесно — представи си, че е самата Лейди Гага и носи прилепнал гащеризон от изолирбанд.

После изпя „Imma Ве“ на „Блек Айд Пийс“. Така мина известно време. После премина към Лудакрис. Трябваше да си спомни твърде много текстове. Пробва „Не мога да докосна това“ на Ем Си Хамър, но беше прекалено трудно и скоро се отказа.

Когато спря, отегчена и обезкуражена, гърлото я болеше. Спомни си къде е и отново започна неконтролируемо да трепери, сякаш някой ровеше из нервните й окончания с гребло. Побиха я силни тръпки и цялото й тяло се стегна. Само при мисълта за стиропор, който се трие в картон, косите й се изправиха.

Физиологичната реакция обаче беше нищо в сравнение с дълбокия ужас, който я овладя и студеният черен облак от страх, който се спускаше върху й отново и отново от началото на този кошмар всеки път, когато осъзнаваше, че има нещо по-лошо от смъртта — това. Алекса издаде висок, продължителен писък, който премина в безнадежден хлип. Сълзи опариха бузите й.

Тя изкрещя и раздра тапицерията на ковчега. Пръстите й се натъкнаха на твърд квадратен предмет, прикачен към капака, и тя се досети, че това е видеокамерата. Напипа миниатюрната леща с палеца си и известно време не го отмести.

Сега той не я виждаше. Можеше да ослепи Бухала.

Държа пръста си върху лещата, докато ръката й започна да трепери. Тогава от колоните се разнесе гласът на Бухала и тя подскочи.

— Ако се шегуваш, Алекса, идеята не е много добра.

Тя не отговори. Защо да го прави? Не беше длъжна.

Тогава й хрумна нещо толкова грандиозно, че сърцето й заби бясно от вълнение, вместо от ужас. Можеше да отскубне проклетата камера от капака. Можеше да ослепи Бухала завинаги. Без камерата той нямаше власт над нея!

Тя я сграбчи и задърпа, клатейки я насам-натам като люлеещ се зъб. Това беше направо гениално. Видеокамерата беше ключът към целия му замисъл. Чрез нея отправяше исканията си, като я използваше, наставляваше и принуждаваше да рецитира странните му нареждания, така че баща й съвсем да откачи. Щеше да се отърве от нея. Да прекъсне достъпа му до себе си, наблюденията му. Да осакати плана му така, че с нищо да не може да й попречи.

Без видеото замисълът на Бухала щеше да се осуети. Щом нямаше камера, нямаше да има и откуп. Ако я отскубнеше, той щеше да се почувства отчаян и трябваше да импровизира. Да я измъкне от земята. Щеше да се наложи да оправи проклетата си камера, защото тя беше ключът към всичко. Защо това й хрумна едва сега?

В тялото й запулсира едва забележимо удоволствие. Баща й, който сигурно наистина я обичаше, но определено не я уважаваше, би се гордял с нея. Хитрината и изобретателността й щяха да го удивят. „Моята Лекси, би казал той, мисли като Маркъс“.