Читать «Погребани тайни» онлайн - страница 130

— Какъв вид „усърдие“?

— Участвал в зачистка — „прочистваща операция“, в Грозни и направил неща, които дори другарите му не намерили сили да опишат, а те не са крехки души. Говорим за изтезания. Знам само едно-две неща — хванал трима братя чеченци и ги разчленил толкова основно, че от тях останала само купчина жили и кости.

— Затова ли е бил изпратен в затвора?

— Не, не! Затворили го заради престъпление, което извършил, когато се прибрал след войната.

— Вероятно друго убийство.

— Ами, не точно. Бил осъден на пет години за кражба на лична собственост. Намерил си работа на един петролен тръбопровод в Томск, занимавал се със земекопните машини и взел един от багерите „на заем“ за лично ползване.

— Ал Капоне е бил заловен за неплатени данъци.

— За нищо друго не могли да го сгащят. Местната милиция не успяла да го свърже с нещо далеч по-лошо, за което били сигурни, че е отговорен — причината да вземе назаем багера. Повече от година разследвали изчезването на едно семейство — съпруг, съпруга и син тийнейджър, които една нощ потънали вдън земя. Разпитали подробно Жуков, но не изкопчили нищо. Разполагали само с непотвърдени слухове, че друг затворник го е наел да ги убие.

— Да убие цяло семейство?

— Мъжът бил собственик на няколко автокъщи в Томск. Предупредили го, че ако не ги продаде на един приятел на Жуков, цялото семейство ще страда. Изглежда заплахите са били основателни.

— Значи телата така и не са намерени?

— Намерили са ги, година след изчезването им и то съвсем случайно. Щели да строят къщи върху изоставен парцел извън града и когато полагали основите, изровили три трупа. Двойка на средна възраст и синът им, който бил още юноша. Полицията открила големи количества пръст в дробовете им. Били са заровени живи.

— Ето защо Жуков е взел земекопната машина.

— Така изглежда. В съда обаче не успели да го докажат. Той е изключително добър, покрил следите си като професионалист. Разбирам защо го е наел Роман Наврозов. Но ако те интересува психологическото му минало, Никълъс, може да ти е полезно да научиш, че когато Жуков бил малък, баща му загинал при произшествие в мина за въглища.

— Искаш да кажеш, че също е бил заровен жив?

— По-точно, се е удавил. Работел в подземна мина и когато колегите му се натъкнали на изоставена шахта, пълна с вода, тунелите се наводнили. Загинали трийсет и седем миньора.

— На колко години е бил Жуков?

— На девет или десет. Можеш да си представиш каква травма е било това за семействата. Особено за малките деца, останали без бащи.

— Не виждам връзката между травмата в детството и…

— Майка му, Дуся, преди години казала на човека, който я разпитвал, че синът й се оплаквал най-вече от това, че не е видял как е станало. Тогава си дала сметка, че Драгомир не е като другите момченца.

Внезапно престана да ми се спи.

— Не го прави за пари, нали?

— Сигурен съм, че парите ще му бъдат полезни, докато бяга и си изработва нова самоличност, но не. Мисля, че е приел работата, защото му предоставя рядка възможност. Само предполагам, разбира се.