Читать «Погребани тайни» онлайн - страница 127

— „Отменена“ не е същото като „приключила“ — каза зекът. — Откупа ли не платиха? Или са се споразумели по друг начин?

Чужой повдигна рамене.

— Аз съм вестоносец. Предавам ти онова, което каже клиентът. Смятам обаче, че са се споразумели по друг начин.

Зекът се втренчи в него и Чужой, който изобщо не беше деликатен човек, усети, че го втриса.

— Искаш ли химикалка?

Зекът се приближи и той подуши дъха му на пушач.

— Знаеш ли — каза наемникът с ужасяваща гримаса — може да се отделим и да действаме сами. Бащата на малката е милиардер. Може да поискаме откуп, който ще ни уреди за цял живот.

— Бащата вече няма и пукната пара.

— Мъже като него никога не остават без пари.

Внезапен порив на вятъра плисна дъжд в малкия прозорец. В далечината удари гръм. Защо да не му предложи онова, което искаше? И без друго нямаше значение. И цент нямаше да получи.

Зекът приятелски го прегърна през раменете.

— Може да станем партньори. Помисли само колко пари ще спечелим двамата.

Ръката му плавно се плъзна по гърба на Чужой и хвана дръжката на пистолета му. Сякаш знаеше точно къде и какво ще намери.

— Последния път дойде невъоръжен.

— Оръжието е за самозащита.

— Знаеш ли какво е това? — попита зекът и пред очите на Чужой проблесна стоманено острие с дебела черна дръжка. Естествено, че знаеше какво е това. С най-спокойния глас, който успя да си наложи, той каза:

— Винаги съм готов да обсъждам нови възможности за бизнес.

Върхът на ножа опря в кръста му. Лявата ръка на наемника се плъзна нагоре по гръбнака му и спря върху лявото му рамо, а дългите пръсти сграбчиха плешката му. Внезапно Чужой усети силна болка и цялата му лява ръка стана напълно безчувствена. Горещият дъх на мъжа пареше врата му.

— Знам, че клиентът все още не е получил искания откуп — каза зекът. — Знам още, че се е съгласил да ме предаде.

Чужой отвори уста да отрече, но острието влезе малко по-навътре, а после се отдръпна. Болката беше толкова силна, че го накара да изохка.

— Ако ще работим заедно, трябва да си имаме доверие — каза звярът.

— Разбира се — прошепна Чужой със затворени очи.

— Ще трябва да спечелиш моето.

— Да. Разбира се. Моля те!

По бузата му се търкулна сълза. Не беше сигурен дали е от болката, която му причиняваше натискът на ножа, или просто от страх.

— Мисля, че имаш някаква представа къде е момичето — каза зекът.

Чужой се поколеба — не искаше да признае, че след последната им среща е поръчал да го проследят, това само щеше да го вбеси. Беше наредил на човека, когото нае, да бъде дискретен и той толкова изостана, че едва не го изтърва. Но… възможно ли беше зекът да е разбрал, че го наблюдават? И така да беше, на Чужой му беше известно само приблизителното разположение на мястото, където е заровен ковчегът. Не беше наясно с името на града. На окръга — да, но ставаше дума за площ от стотици километри. Все едно не знаеше нищо.

Преди да успее да измисли отговор, зекът проговори.