Читать «Повелителите на руни - цялата сага» онлайн - страница 99

Но вляво гората се сгъстяваше и там Габорн видя малък изкуствен ръкав, направен от камъни. Воденицата. Грамадното ѝ колело вдигаше голям шум — скърцаше и пляскаше във водата.

— Дай аз да водя — прошепна той.

Запълзя бавно по корем под върбите, за да не привлече вниманието на върколаците на отсрещния бряг, докато не стигна заслона на гората.

Вече бяха извън градската стена, на стръмния бряг с река Вий откъм изток и крепостния ров откъм юг. Габорн се надяваше, че Радж Атън не е поставил войници на пост тук.

Поведе бавно Роуан навътре в гората, като внимаваше да не скърши някой клон.

Зад тях, откъм замъка се чуваха далечни отчаяни викове и крясъци. Сигурно беше избухнала битка.

Други викове по-отблизо се смесиха с шума — викове на ловци, — говореха на тайфански:

— Тръгни натам! Виж там!

Следотърсачите на Радж Атън търсеха от другата страна на крепостната стена.

Габорн и Роуан запълзяха надолу по стръмния склон покрай дърветата. Накрая стигнаха почти до реката.

На хълма зад тях забушува пожар. Гореше градината на Бинесман. Пламъците хвърляха огнено зарево.

На другия бряг на реката Габорн забеляза гиганти — древни същества с космати гриви. Заревото се отразяваше в сребристите им очи. Между тях подскачаха голи върколаци — засланяха очите си да ги предпазят от светлината на пламъците.

Реката беше спокойна. Макар есента да настъпваше, през последните няколко седмици беше валяло малко дъжд. Габорн се опасяваше, че колкото и надалече да преплува под водата, върколаците ще го видят. Но пък отзад сякаш целият град бе лумнал в пламъци, защото тварите изглеждаха донякъде заслепени.

Чу как един клон изпращя. Обърна се рязко и извади сабята си. Горе на склона стоеше един от ловците на Радж Атън, обкръжен от огнената светлина на горящата градина на чародея.

Мъжът не се втурна към Габорн и Роуан, само стоеше тихо, сигурен, че нощта го скрива. Роуан също погледна там, но явно не можеше да го види.

Мъжът беше облечен в черен халат и държеше оголен меч; вместо броня беше облякъл дебел кожен елек. Само ясноочето, което Бинесман бе дал на Габорн, му помогна да види ловеца.

Габорн не знаеше какви дарове може да притежава мъжът, колко силен или пъргав ще е. Но пък и ловецът беше също толкова нащрек заради възможните качества на Габорн.

Погледът му се плъзна вдясно от ловеца и зашари из дърветата, все едно че не го е забелязал. След това Габорн му обърна гръб и загледа към другия бряг.

Остави вързопа със силарите на земята и след това, преструвайки се, че се почесва, извади с лявата ръка камата от колана си. Стисна дръжката, а острието положи плоско на китката така, че да остане скрито.

След това се заслуша. Воденичното колело вдигаше доста шум и почти заглушаваше виковете на хората, борещи се с пожара в града.