Читать «Повелителите на руни - цялата сага» онлайн - страница 136

— Какво направи? — тихо и много спокойно попита той.

— Не мога да допусна твоите огнетъкачи да ме убият — отвърна Бинесман. — Отнех им силите за миг, нищо повече. Сега ще ме извините, ваша милост. Много работа ме чака. Искахте билки за войските си, нали? — Бинесман се обърна да излезе.

— Вярно ли е, че подкрепяш крал Ордън? Ще се биеш ли на негова страна?

Бинесман изгледа Вълчия господар през рамо и поклати възмутено глава.

— Не желая да се бия с вас — промълви той тихо. — Никога не съм отнемал човешки живот. Заспал си ти за силите земни, Радж Атън. Великото дърво на живота се вие над теб и листата му ти шепнат, но ти не чуваш шумоленето им. Ти просто спиш сред корените му и сънуваш завоевания. Насочи мислите си към съхранението. Твоят народ има нужда от теб. Храня голяма надежда за теб, Радж Атън. Бих те нарекъл свой приятел.

Радж Атън изгледа за миг мълчаливо стария чародей, после попита:

— Какво би ми струвало, за да станем приятели с теб?

Бинесман отговори:

— Дай клетва на Земята, че няма да я нараняваш. Закълни се, че ще се стремиш да съхраниш семето човешко в тъмното време, което иде.

— И какво значат тези клетви? — попита Радж Атън.

— Отърви се от огнетъкачите, които искат да погълнат земята. Цени живота — целия живот, и растителен, и животински. Яж от растения, без да ги унищожаваш, лови само животните, от които се нуждаеш. Не похабявай същества, нито животински, нито човешки. Изведи войските си от тази война, която предизвика. По южните ти граници има хали. Борбата ти трябва да е с тях.

Дълго Радж Атън само гледаше Бинесман. От преддверието притича един слуга със запален фенер, така че лицето на Вълчия господар се освети. Изглеждаше замислено.

Йоме долови копнежа в очите на Радж Атън и почти повярва, че той ще положи исканата клетва.

Но докато слугата с фенера се приближаваше, на Йоме ѝ се стори, че решимостта на Радж Атън потръпна като езиците на пламъка.

— Кълна се да защитя човечеството от халите — за негово собствено добро — каза Радж Атън. — Аз… правя само това, което знам, че трябва да…

— Нищо подобно не правиш! — извика Бинесман. — Чуй се! Взел си толкова много дарове на Глас, че когато говориш, убеждаваш сам себе си в безумните си доводи. Ти си заблуден!

Сърцето на Йоме заби лудо, защото изведнъж осъзна, че Бинесман е прав. Радж Атън бе заблуден от собствения си безумен Глас. Никога не ѝ беше хрумвало, че такова нещо може да се случи.

Бинесман продължи:

— И все пак… все още има време да промениш решението си! Малко е, но има! Откажи се от тези безумни представи. Не смей да ограбваш тези хора и да се наричаш добър!

Обърна се и излезе от залата — прегърбен от годините старец от глава до пети. Но излезе без страх, все едно, помисли Йоме, той беше водил разпита, все едно че той беше довлякъл Радж Атън в окови в тази зала.

И изчезна.

Йоме гледаше смаяна. Никой друг през тази нощ не беше дръзнал просто така да си излезе. Побоя се, че узурпаторът ще заповяда да го хвърлят в тъмницата или да го довлекат обратно и да го принуди да му служи.

Но Вълчия господар остана замислен и загледан към тъмния коридор.