Читать «Повелителите на руни - цялата сага» онлайн - страница 134

Радж Атън изгледа Бинесман от високия трон. Лицето му беше спокойно и на Йоме ѝ се стори, че е пълно с доброта.

Бинесман продължи:

— Разбирате ли, като Владетел на руни, вие трябва да се грижите за своите Посветители, иначе след време те ще умрат от глад или ще се поболеят. Умрат ли, вие губите силите, които извличате от тях. Същите принципи са валидни и за мен… или за вашите огнетъкачи. Те подхранват огъня, защото съзнават, че в замяна ще получат сила от него.

— Милорд — каза огнетъкачката до Радж Атън, — позволете ми да го убия. Пламъците сочат, че той е опасен. Той помогна на принц Ордън да избяга от градината му. Подкрепя вашите врагове. Светлината у него е срещу вас.

Радж Атън докосна ръката на огнетъкачката, за да я накара да млъкне и попита:

— Така ли е? Наистина ли си помогнал на принца да избяга?

„Не му отговаряй“, искаше да извика Йоме. „Не отговаряй.“

Но Бинесман само сви рамене.

— Той имаше рана. Изцерих я, както ако беше зайче или врана. После му показах пътя към Дънуд, за да може да се укрие.

— Защо? — попита Радж Атън.

— Защото вашите войници искаха смъртта му — отговори билкарят. — Аз служа на живота. На вашия живот, на живота на враговете ви. Служа на живота точно така, както вие служите на смъртта.

— Аз не служа на смъртта. Аз служа на човечеството — спокойно заяви Радж Атън. Очите му почти не се присвиха, но лицето му изведнъж стана някак по-кораво и безстрастно.

— Огънят поглъща — каза Бинесман. — Разбира се, щом се обкръжавате с толкова много огнетъкачи, невъзможно е да не усещате тяхното привличане, желанието им да поглъщат. То ви е завладяло.

Радж Атън се облегна небрежно на трона.

— Огънят също така носи просветление — каза той. — Той ни топли в студената нощ. В подходящи ръце той може да се окаже инструмент за добро, дори да изцерява. Ярките и Сияйните са същества на пламъка. Животът идва от огъня, както и от земята.

— Да, той може да бъде инструмент за добро. Но не и сега. Не и в идващия век. Същества с повече светлина определено няма да се подчинят на волята ви — каза Бинесман. — Мисля, че за вас ще е по-добре да се отървете от тези… сили. — Махна небрежно с ръка към огнетъкачите. — Други чародеи биха ви служили по-добре.

— Значи ще ми служиш? — попита Радж Атън. — Ще снабдяваш ли войските ми с билките и мехлемите си? — Усмихна се и тази усмивка сякаш огря цялата зала. „Разбира се, че Бинесман ще му помага“ — помисли Йоме.

— Билки за болните и ранените ли? — попита Бинесман. — Това мога да го правя с чиста съвест. Но на вас не служа.

Радж Атън кимна, явно разочарован. Предаността на Бинесман щеше да е голяма придобивка за него.

— Милорд — изсъска огнетъкачката, като местеше поглед от мангала към Радж Атън. — Той лъже. Наистина служи на някакъв крал! В пламъците виждам мъж, безлик мъж с корона! Един крал идва, крал, който може да ви унищожи!