Читать «Повелителите на руни - цялата сага» онлайн - страница 1217

— Какво? — викна от стената един от лордовете. — Караш ги да се оттеглят, преди да е започнала битката?

— Всеки, който иска да остане жив, да направи, каквото казах — веднага! — изкрещя Хондлър.

Стотици цивилни, стрелци и лечители едновременно започнаха да се спускат от кулите и да се втурват по Улицата на гирляндите, следвайки Бинесман.

Боренсон моментално се сети какво е намислил Хондлър. Сарка Каул ги бе предупредил, че Риала Лоуикър и Радж Атън няма да изпратят войските си в бой, докато Карис не падне. Тъй че Хондлър се надяваше да успее да ги заблуди, че Карис губи, за да ги подмами да му се притекат на помощ. Като изпратеше лордовете да пазят гробниците, а цивилните в тайните зали, които отвеждаха към доковете, Хондлър щеше да скрие повечето мъже под земята.

Над главите им припляскваха с криле грий, сякаш скимтейки от болка, а халите съскаха като огромно море.

Хондлър се качи на стената и дълго оглежда обстановката.

Разузнавателният балон летеше във въздуха като огромен граак. Вятърът го насочваше право към града. Огнетъкачите проблясваха в коша му, сякаш всеки момент щяха да избухнат в пламъци.

— Не позволявайте на халите да изградят руната! — изкрещя Хондлър. — Стреляйте с катапултите!

Стрелците викнаха в отговор:

— Сър, на такова разстояние можем да стреляме само с гюлета!

— Стреляйте! — настоя Хондлър.

След секунди от върха на кулата полетя залп от метални топки.

Халите засъскаха от ярост.

Далекогледците закрещяха:

— Нападат!

Въздухът съскаше от свистенето на гюлетата и прозвънването на хиляди лъкове, изпращащи градушка от стрели.

— Ама че са бързи, в името на Стихиите! — изруга някой.

„Няма да продължи дълго“, помисли си Боренсон: чуваше ужасените писъци по стените. Грабна една факла и я метна върху защитния вал. Факлата падна върху шиповете и просмуканите с газ парцали. Лумна огън и освети целия двор.

На Градския площад изневиделица скочи хала, огромна магесница, размахала с ръмжене кристалния си жезъл. От хълбока й стърчаха две стрели от катапулти.

Боренсон замръзна от изненада.

Халата се завъртя и изпусна проклятието си, а отгоре й заваля град от стрели. От жезъла й изригна червен облак, чиито отровни пари изпълниха пространството. Стрелите пронизаха сладкия й триъгълник и тя се свлече, тресейки се, на земята.

„Откъде изникна?“, запита се Боренсон и си даде сметка, че е скочила отгоре. Вдигна очи и видя други три хали да препускат по стената и да къртят зъберите, които летяха във всички посоки.

Една хала се наведе от върха на стената, размаха оръжието си и покоси едновременно трима души. Купчина черва пльосна в краката на Боренсон, а от небето заваля кървав дъжд.

— Покатерили са се на стената! — изкряска някой.

Една хала се сгромоляса върху покрива на магазина от другата страна на улицата. Шестнайсеттонното чудовище направо го срути. Разлетяха се греди и каменни отломки. Етажите рухнаха един подир друг върху надаващите ужасени писъци мъже и жени в сградата.

Обхванати от ужас, стрелците на стената отстъпваха и стреляха срещу чудовищата.

Облакът от проклятието на магесницата се спусна върху Боренсон и в ушите му отекнаха думите: „Пълзи, ти, дете човешко“. Усети да го сковава безсилие, краката му омекнаха и той едва се държеше на тях. Стомахът му се сгърчи и сърцето му задумка, сякаш всеки момент щеше да се пръсне.