Читать «Повелителите на руни - цялата сага» онлайн - страница 1218

Обхванати от ужас мъже рухваха от стените. Стрелците захвърляха лъковете. Могъщи воини се сгромолясваха като покосени.

Огромна оръженоска скочи от стената, масивното й тяло се приземи с трясък зад Боренсон и цялата улица се разтресе.

Боренсон нададе боен вик и се спусна насреща й.

В Леговището на костите

Ерден Геборен е прекарал седем години в търсене на Трона на Подземния свят. Фактът, че не го е открил, предполага, че той вероятно не съществува.

Из „Съпоставки на сведения за халите“ от Учителя край камината Дънджилс

Ейвран надникна в тунела, който отвеждаше към Леговището на костите. Насреща й препускаше огромен оръженосец, размахал тревожно сетивни пипала при миризмата на кръв. Щом усети присъствието й, се закова на едно място.

Ейвран се съсредоточи и изпрати мисъл на чудовището: „Не съм истинска. Заразил си се от «мечтите на червея».“

За миг халата се вцепени, стиснала меча си. Ейвран подскочи и описа с тоягата си във въздуха руната, която бе виждала да използва често вайлдът на Бинесман.

После цапардоса оръженосеца по костните плочи над муцуната. Черепът му се пръсна и в мозъка му се забиха парчета кост. Чудовището се свлече на земята.

Ейвран се промъкна край мъртвата хала и хукна към Леговището на костите. Докато тичаше по назъбения тунел, й хрумна, че никой никога не е изпитвал подобна самота. Напредваше към сърцевината на Безкрайния развъдник, на дълбочина, каквато нито едно човешко същество не бе достигало.

По лицето й се стичаше пот; тишината тежеше като олово. Единственият звук бяха отекванията на стъпките й и учестеното й дишане.

„Ако се нараня или умра тук долу — помисли си Ейвран, — никой никога няма да ме намери.“

Тунелът извиваше през развъдника, сливаше се с други проходи и образуваше усукан лабиринт. Във всички посоки водеха разклонения — едно вляво от нея отвеждаше на десетина мили до подземно езеро, където халите развъждаха огромни риби-слепоци. Друго се спускаше в древна пещера, където млади магеснички се обучаваха да правят огнени руни. Трети тунел се спускаше отвесно надолу към леярна, в която свирепи ковачи изковаваха метални оръжия. Четвърти отдясно се спускаше към тунел, чиито стени бяха от чист кървав метал, толкова богата рудна жила, че самият Радж Атън не би могъл да си го представи и в най-грандиозните си мечти.

Докато напредваше, душеше въздуха, за да се увери, че паметта й не я подвежда. Бе прекарала часове наред в общуване с Майстора на пътя, прониквайки в дълбините на паметта му. Той бе познавал отлично пътя и сега Ейвран преодоляваше засуканите лабиринти с лекота.

Но й оставаха още много мили.

Налетя на два вияча, огромни жълтеникави паякообразни същества, които влачеха каменни ведра с руда към мините. Чудовищата захвърлиха ведрата и затръбиха зловещи предупреждения, докато ги подминаваше.