Читать «Повелител на сенките» онлайн - страница 3

Кассандра Клэр

— Направена е от потомците на Уелайнд Ковача, изработил Дюрендал и Кортана. — Мъжът завъртя камата между пръстите си, преди да я върне обратно на мястото й. — Не може да се мери с Кортана, но ками като тази винаги се връщат в ръката ти, след като ги хвърлиш. Доста удобно.

Кит се прокашля.

— Сигурно е страшно скъпа.

— Съмнявам се, че семейство Блекторн възнамеряват да я продадат — отвърна сухо мъжът. — Аз съм Джейс, между другото. Джейс Херондейл.

Направи пауза, сякаш очакваше реакция. Реакция, каквато Кит бе твърдо решен да не му даде. О, да, чувал бе името Херондейл. То като че ли бе единствената дума, която бе чувал през последните две седмици. Това обаче не означаваше, че иска да даде на този мъж — на Джейс — удовлетворението, което той очевидно очакваше.

Мълчанието на Кит като че ли изобщо не впечатли Джейс.

— А ти си Кристофър Херондейл.

— Откъде знаеш? — Кит нарочно говореше с равен, безстрастен глас. Ненавиждаше името Херондейл. Ненавиждаше самата дума.

— Семейната прилика — заяви Джейс. — Приличаме си. Всъщност приличаш на доста от портретите на най-различни Херондейловци, които съм виждал. — Той замълча за миг. — Освен това Ема ми изпрати твоя снимка на телефона.

Ема. Ема Карстерс беше спасила живота на Кит. Оттогава почти не бяха говорили… но разбира се, след смъртта на Малкълм Фейд, върховен магьосник на Лос Анджелис, всичко бе в хаос. Той не беше приоритет за никого от тях, пък и имаше чувството, че тя гледа на него като на малко дете.

— Окей. Аз съм Кит Херондейл. Всички непрекъснато ми го повтарят, но то не означава нищо за мен. — Кит стисна челюст. — Аз съм Рук. Кит Рук.

— Знам какво ти е казал баща ти. Ала ти си Херондейл. И това означава нещо.

— Какво? Какво означава? — попита Кит.

Джейс се облегна на стената, точно под една колекция двуостри шотландски мечове. Кит се надяваше някой от тях да му падне на главата.

— Разбирам, че знаеш за ловците на сенки. Мнозина хора знаят, особено долноземците и мунданите, надарени със Зрението. И именно за такъв си се смятал, нали?

— Никога не съм се смятал за мундан — отсече Кит. Ловците на сенки наистина ли не разбираха как звучи, когато използват тази дума?

Джейс обаче не му обърна внимание.

— Обществото и историята на нефилимите… това не са неща, за които онези, които не са ловци на сенки, знаят много. Светът на нефилимите се състои от родове, всеки от които си има име, което им е много скъпо. Всеки род притежава история, която се предава от поколение на поколение. През целия си живот носим славата и товара на името си, доброто и лошото, което предшествениците ни са извършили. Опитваме се да бъдем достойни за името си, така че онези, които дойдат след нас, да носят по-лек товар. — Той скръсти ръце на гърдите си. Китките му бяха покрити със Знаци; върху опакото на лявата му длан имаше един, който приличаше на отворено око. Кит бе забелязал, че май всички ловци на сенки имат такъв. — Сред нефилимите фамилията ти е пропита с дълбоко значение. Родът Херондейл от поколения насам играе важна роля в историята на ловците на сенки. Не са останали много от нас… всъщност всички мислеха, че аз съм последният. Единствено Джем и Теса вярваха, че ти съществуваш. Дълго време те търсиха.