Читать «Повелител на сенките» онлайн - страница 2

Гранитните острови бяха отрупани с купчинки лъскави инструменти, изработени от адамас, подобния на кварц материал, който ловците на сенки добиваха от земята и който единствено те знаеха как да превърнат в мечове, ножове и стилита. Най-интересна за Кит беше полицата с камите.

Не че изгаряше от желание да се научи да използва кама — нищо повече от общия интерес, който, предполагаше, повечето тийнейджъри проявяват към смъртоносните оръжия, но дори и така би предпочел да му дадат картечница или огнехвъргачка. Само че камите бяха същински произведения на изкуството, дръжките им — инкрустирани със злато и сребро, и скъпоценни камъни: сини сапфири, алени рубини, искрящи плетеници от тръни, гравирани с платина и черни диаманти.

Кит се сещаше за поне трима души от Пазара на сенките, които биха ги купили от него, без да задават никакви въпроси.

Може би дори четирима.

Съблече дънковото яке, което носеше (не беше сигурен точно на кого от семейство Блекторн беше принадлежало някога — на сутринта, след като дойде в Института, се беше събудил и бе открил току-що изпрана купчина дрехи в долната част на леглото си), и облече едно от подплатените якета. Докато го правеше, зърна отражението си в огледалото в другия край на стаята: рошава руса коса, последната избеляваща синина върху бледата му кожа. Разкопча вътрешния джоб на якето и се залови да го пълни с ками в ножници, избирайки онези, които имаха най-красиво изработени дръжки.

Вратата на оръжейната се отвори. Кит пусна камата, която държеше, обратно на полицата и се обърна рязко. Мислеше, че се е измъкнал от стаята си, без да го забележат, но ако беше научил нещо по време на краткия си престой в Института, то бе, че Джулиън Блекторн забелязва всичко, а братята и сестрите му почти не му отстъпваха в това отношение.

Само че не беше Джулиън. Беше млад мъж, когото Кит виждаше за първи път, макар че у него имаше нещо познато. Беше висок, с разчорлена руса коса и тяло на ловец на сенки — широки рамене и мускулести ръце, а черните линии на руническите Знаци, с които нефилимите се предпазваха, се подаваха изпод яката и ръкавите на тениската му.

Очите му имаха необикновен тъмнозлатен цвят. Носеше тежък сребърен пръстен, както правеха мнозина ловци на сенки. Той повдигна вежди срещу Кит.

— Падаш си по оръжията, а? — попита той.

— Бива си ги. — Кит направи крачка назад, към една от масите, надявайки се камите във вътрешния му джоб да не издрънчат.

Мъжът се приближи до полицата, където Кит беше ровичкал, и взе камата, която той беше пуснал току-що.

— Добър избор. Виждаш ли надписа върху дръжката?

Не, не можеше да каже, че го вижда.