Читать «Повелител на сенките» онлайн
Кассандра Клэр
Касандра Клеър
Повелител на сенките
(книга 2 от "Тъмни Съзаклятия")
На Джим Хил
Аз казах: Болка и тъга.
Той каза: Остани с тях. Раната е мястото,
през което Светлината прониква в теб.
РУМИ
Първа част
СТРАНАТА НА СЪНИЩАТА
По стръмен и самотен път, де злите ангели летят и в здрачини Кумирът Нощ издига трон на черна мощ — дойдох аз тук във таз земя — от Туле — края на света, — от онзи край, де Сън витай, и сред мъгли забулен дреме — вън от Пространство — вън от Време. Там дремят страшни бездни — долини — пещери; текат реки безбрежни в титанските гори, чиито странни форми очите не разкриват, затуй че с капки тъмни мъглите ги обливат; там планини издигат високо мощен стан, готови пак да рухнат сред някой океан; морета там изригват с гнева на вечни бури вълни — и с тях достигат горящите лазури; там езера, в които спят паднали звезди, разстилат морно-мъртви, заглъхнали води — води тъй морно-мъртви и тъй безмълвно ледни — под сняг, над тях посипан от лилиите бледни. Но там, до езерата с погребани звезди, които в скръб разстилат заглъхнали води — води безмълвни — морни — и мъртви — и вледени в снега на лилиите, от вечен сън обвени — до планините тъмни — и там, до бистри вир, що ромоли тъй глухо и ромоли безспир — до мрачните дъбрави — до черните блата, де гущери и змии изскачат през нощта до върха, де живеят в обител над скали вещиците зли! До всеки кът и ъгъл, магесан и потаен, там пътникът ще срещне на всяка стъпка, смаян, рой спомени от дните в живота неживян — видения въздушни, обвити в бял саван, които тръпнат — стенат из вечен път към Заник и мълком отминават учудения странник — видения — другари, които по-преди оттук — Небето грабна, Земята похити. Но за духа — измъчен из мрака да блуждай — и за сърцето морно, преситено да страда, там е целебен край! — И рай! — И Елдорадо! Но пътникът щом дойде във таз страна — той сам, той сам не смей открито да гледа всичко там; и нейните вълшебства е слаб да различи: навеки те са скрити за тленните очи! Че властно техни Цар им навеки заповеда да не повдигат нивга ни клепка, ни чело! И затова душата измъчена ги гледа там винаги през тъмно, опушено стъкло… По стръмен и самотен път, де злите ангели летят и в здрачини Кумирът Нощ издига трон на черна мощ — дойдох аз в родните места от Туле — края на света. Едгар Алан По, „Страната на сънищата"
1
ЗАГЛЪХНАЛИ ВОДИ
Кит едва наскоро бе научил какво е млат, а сега над главата му висеше цяла полица с такива — лъскави, с остри шипове и смъртоносни.
Никога не бе виждал нищо подобно на стаята с оръжия в Лосанджелиския институт. Стените и подовете бяха от сребристобял гранит, гранитни островчета се издигаха из цялото помещение, придавайки му вид на оръжейна експозиция в музей. Имаше тояги и боздугани, находчиво изработени бастуни, огърлици, ботуши и подплатени якета, които скриваха тънки, плоски остриета, предназначени за пронизване или хвърляне. Утринни звезди, покрити с ужасяващи шипове, и арбалети от всякакви видове и с всевъзможни размери.
