Читать «По следите на изгубеното време I (На път към Суан)» онлайн - страница 42

Какво би могло изобщо да се каже за абсидата на църквата в Комбре? Тя беше така грубовата, така лишена от художествена стойност, ако щете дори от религиозен устрем. Гледана отвън, тъй като двете улици, на които излизаше, се пресичаха точно под нея, дебелата й стена се възвишаваше над цокъл от недялани блокове, измежду които стърчаха трошени камъни. В основите й нямаше нищо църковно, а прозорците изглеждаха пробити на препалено голяма височина. Общият изглед на тази стена напомняше по-скоро тъмничен, нежели църковен зид. Истината е, че когато по-късно си спомнях всички величествени абсиди, които бях виждал, и през ум не ми минаваше да ги сравнявам с църквата на Комбре. Но ето че в един прекрасен ден, завивайки по малка провинциална уличка, забелязах точно на кръстовището на три улички гола препалено висока стена с пробити в горната част прозорци, разположени по същия асиметричен начин, както на абсидата в Комбре. Тогава не си зададох както в Шартр или Реймс въпроса колко мощно е изразено в тях религиозното чувство, а възкликнах неволно: „Църквата!“