Читать «По следите на изгубеното време I (На път към Суан)» онлайн - страница 43

Църквата! Родната църква, чиято северна врата извеждаше на улица Сент-Илер и служеше за граница между двете съседни сгради — аптеката на господин Рапен и къщата на госпожа Лоазо, до която тя беше залепена. Обикновена гражданка на Комбре, която би могла да си има свой номер на улицата, ако изобщо улиците в Комбре имаха номера, и където раздавачът би могъл, ако се съдеше само по външния й вид, да се отбие сутрин, разнасяйки пощата, след като излезе от господин Рапен, преди да е влязъл у госпожа Лоазо. И все пак тя бе отделена от всичко останало с граница, която моето съзнание не успя пито веднъж да прекрачи. Госпожа Лоазо можеше да слага колкото си ще обички на прозореца си, добиващи скоро лошия навик да навеждат глава и да провисват клонки, накъдето им хрумне, докато цветчетата им преследваха една-единствена цел — наедрееха ли малко, плъзваха по тъмната фасада на църквата, за да разхладят тъмночервените си пълнокръвни бузи в допира си с нея. Но обичните не ставаха свещени за мене само благодарение на това съприкосновение. Макар че видимо не се забелязваше никакво празно пространство между плътно прилепналите цветове и черния камък, в мисълта ми ги делеше пропаст.