Читать «По следите на изгубеното време I (На път към Суан)» онлайн - страница 31

И аз пак започвам да се питам какво представлява това непознато състояние, което не съдържа никакво логично обяснение за усещането на блаженство, за своята реалност, а само съзнанието, че са очевидни, пред което всичко друго изчезва? Искам да се опитам да го извикам отново. Връщам се мислено към момента, когато отпих първата глътка чай. Откривам пак същото състояние, без никакво ново просветление. Карам мисълта си да се напрегне още веднъж, да върне още веднъж усещането, което се изплъзва. И за да не прекърши нищо устрема й, когато се насочи към него отстранявам всяко препятствие, всяка друга мисъл заслонявам слуха и вниманието си срещу шумовете от съседната стая. После, чувствувайки, че мисълта ми се изтощава безуспешно, насилвам я да се поддаде на това, което преди й отказвах — да се отвлече, да мисли за друго, да възстанови силите си, преди да щурмува отново. После за втори път разчиствам пътя пред нея, отново я изправям пред пресния още вкус на първата глътка чай и у мене нещо трепва, раздвижва се, опитва се да изплува, вдига сякаш котва от голяма дълбочина. Не зная какво е, но то се изкачва бавно. Аз усещам преодоляното съпротивление и чувам тътена на прекосените разстояния.