Читать «По следите на изгубеното време I (На път към Суан)» онлайн - страница 29

Угризенията ми се уталожиха, отдадох се изцяло на сладостта на тази нощ с мама до мене. Знаех, че тя нямаше да се повтори, че най-силното ми желание на този свят — да бъда с мама през тъжните нощни часове в стаята си — се противопоставя премного на житейските потребности и на желанието на всички други и тазвечерното му осъществяване не можеше да бъде нищо друго освен измамно щастливо изключение. Утре безпокойствата ми щяха да започнат отново и мама нямаше да бъде до мене. Но нали щом възбуденото ми състояние отминеше, то вече ми ставаше непонятно? Освен това утре вечер беше още далеч. И аз си казвах, че все ще имам време да измисля нещо, макар че новите часове не можеха да ми донесат нищо друго, защото ставаше дума за изживявания, независещи от волята ми, но промеждутъкът от време, който ме делеше от тях, подхранваше надеждата, че мога да ги избягна.

Затова дълги години по-късно, събудех ли се нощем и спомнех ли си Комбре, аз виждах само един светъл разрез сред неясни мрачини, напомнящ светлите петна, очертани върху някоя сграда от внезапно лумнал бенгалски огън или електрически прожектор, докато другите части на сградата тънат в мрак. Доста широк в основата с малката гостна, трапезарията и началото на тъмната алея, по която щеше да дойде Суан, несъзнателният виновник на моите терзания, вестибюлът, по който тръгвах към първото стъпало на стълбището, това толкова мъчително за изкачване стълбище, което съставляваше гръбнакът на неправилната пирамида, на чийто връх се намираше моята спалня с малкото коридорче със стъклена врата, през която влизаше мама. С една дума, виждах само най-необходимия декор (отбелязан обикновено преди текста на старите пиеси, представяни в провинцията) на драмата на моето събличане, преди да си легна, виждах го все в един и същи час, откъснат от всичко друго около него, откроен сам в нощта. Като че ли цялото Комбре се състоеше само от два етажа, свързани с тясна стълба, и като че ли винаги е било все седем часът вечерта. Всъщност, ако някой би ме запитал, аз бих могъл да отговоря, че в Комбре имаше и други неща и че той живееше и в други часове на деня. Но тъй като подробностите, които бих си припомнил в този случай, ще ми бъдат доставени от волевата, съзнателната памет, а данните, които тя ни дава за миналото, не пазят неговия аромат, никога не бих изпитал желание да мисля за тази останала част от Комбре. Всичко това беше всъщност мъртво за мене.