Читать «По следите на изгубеното време I (На път към Суан)» онлайн - страница 17

— Струва ми се, че можем да поканим този господин на вечеря — продължи Флора. — Заговорели ли го за Мобан или за госпожа Матерна, говорел с часове, без да спира.

— Навярно е страшно приятно — въздъхна дядо. За нещастие природата напълно бе лишила ума му от способността да се интересува живо от шведските кооперации, както бе лишила ума на двете му балдъзи от малкото находчивост, която трябва да добавиш от себе си, за да можеш да разкажеш с известно очарование някаква интимна подробност от живота на Моле или на граф дьо Пари.

— Знаете ли — обърна се Суан към дядо ми, — сега ще ви разкажа нещо, което, макар и привидно да няма нищо общо с това, което ме питате, е свързано всъщност с него, защото в известно отношение животът не се е изменил кой знае колко. Тази сутрин препрочетох един пасаж от Сен-Симон, който сигурно би ви се сторил забавен. Намира се в тома за неговото посланичество в Испания. Този том не спада към най-добрите и е почти като вестник, но чудно написан вестник, а това вече го отличава от убийствено скучните вестници, които се считаме задължени да четем сутрин и вечер.

— Не съм на вашето мнение. Някои дни четенето на вестниците ми се струва особено приятно… — прекъсна го леля Флора, за да покаже, че е прочела забележката за Суан във „Фигаро“ по повод „Коро“.

— Когато става дума за събития или хора, които ни интересуват — натърти леля Селин.

— Не отричам — отвърна Суан изненадан. — Аз упреквам вестниците в едно: че привличат всеки ден вниманието ни върху незначителни неща, а само три-четири пъти в живота си четем книгите, които съдържат съществени неща. Щом всяка сутрин разгръщаме трескаво вестника, би трябвало да се направи обратното и да поместват във вестника, знам ли какво, да речем… „Мислите“ на Паскал! (Той подчерта последните думи с предвзето ироничен тон, за да не би да прозвучат педантично.) А в позлатената отстрани книга, която ще отворим веднъж на десет години — добави той, проявявайки престореното презрение на някои светски хора към светската хроника, — бихме прочели, че гръцката кралица е отишла в Кан или че лионската принцеса е дала маскен бал. По този начин ще се възстанови справедливото съотношение. — Но сякаш съжалявайки, че макар и шеговито се е впуснал да говори за сериозни неща, той продължи насмешливо: — Ама че разговор! Защо сме се заловили с тия високопарни теми! — После отново се обърна към дядо: — Та Сен-Симон разказва, че Мольоврие имал дързостта да се ръкува със синовете му. Нали знаете, същият този Мольоврие, за когото той казва: „Никога не съумях да видя в тази дебела бутилка друго освен лимфа, простащина и глупост.“

— Дебели или не, аз знам бутилки, които са пълни със съвсем друго нещо! — прекъсна го леля Флора, която на свой ред държеше да благодари на Суан, защото виното „Асти“ беше подарено и на двете. Селин се засмя.

Суан поде озадачен:

— Сен-Симон пише: „Не знам дали това беше проява на невежество или клопка, но той пожела да се ръкува с моите деца. Забелязах това навреме, за да му попреча.“