Читать «По следите на изгубеното време I (На път към Суан)» онлайн - страница 16

— Хайде, господин Суан — каза му тя, — поговорете ми малко за дъщеря си. Сигурна съм, че и тя има усет за хубавото както татко си.

— Но защо не дойдете при нас на верандата? — попита дядо, приближавайки се.

Майка ми беше принудена да прекъсне думите си, но излезе от неловкото положение по много деликатен начин, подобно на добрите поети, които, притеснени от тиранията на римата, намират най-красивите си стихове.

— Ние ще поговорим за нея, когато останем насаме — каза тя полугласно на Суан. — Само една майка може да ви разбере. Сигурна съм, че и нейната майка мисли като мене.

Насядахме около желязната маса. Мен ми се щеше да не мисля за неспокойните часове, които щях да прекарам тази вечер сам в стаята си, без да мога да заспя; мъчех се да се убедя, че те нямат никакво значение, понеже на другия ден сутринта нямаше вече да си ги спомням; опитвах се да си представя бъдещето, за да го хвърля като мост отвъд тазвечерната бездна, която ме плашеше. Но мисълта ми, подчинена на тази едничка грижа, втренчена като впития ми в мама поглед, бе плътно затворена за всяко възприятие. Всичко красиво или просто забавно, което би ме развълнувало или разсеяло, оставаше извън нея. Като болен, който благодарение на упойка, присъствува в пълно съзнание на операцията, извършвана над него, без да чувствува нищо, аз бях в състояние да си рецитирам мислено любими стихове или да наблюдавам усилията на дядо да накара Суан да разкаже нещо за херцог Одифре-Паские, без ни най-малко да се затрогна от едното или да се развеселя от другото. Независимо от това усилията на дядо отидоха на вятъра. Той едва успя да запита Суан за този оратор и едната бабина сестра (въпросът беше отекнал в ушите й като ненавременна тишина и тя бе сметнала, че е по-възпитано да я наруши) се обърна към другата:

— Представи си, Селин, запознах се с една млада шведска учителка, която ми разказа страшно интересни неща за кооперациите в Скандинавските страни. Трябва да я поканим някоя вечер у нас.

— Естествено — отвърна сестра й. — И аз не си загубих времето. Срещнах у господин Вентьой един стар учен, който познавал добре Мобан. Мобан му обяснил най-подробно как постъпва, за да съчини някоя роля. Извънредно интересно. Той бил съсед на господин Вентьой, а аз да нямам представа. И бил страшно любезен.

— Не само господин Вентьой има любезни съседи! — възкликна леля Селин на висок глас, за да победи стеснението си; и понеже вложи умисъл в думите си, те прозвучаха неискрено. Същевременно тя погледна многозначително Суан. А сестра й Флора, която разбра, че с тази забележка Селин благодари за виното „Асти“, също погледна Суан признателно и леко иронично, било за да подчертае само остроумната забележка на сестра си, било защото облазяваше Суан, че я е заслужил, било защото неволно се подиграваше с него, считайки го един вид на подсъдимата скамейка.