Читать «По следите на изгубеното време I (На път към Суан)» онлайн - страница 13

Когато баба ми отиде обаче един ден да иска някаква услуга от една дама, нейна позната от Сакре-Кьор, с която бе прекъснала дружбата си, въпреки взаимната им симпатия, поради нашето схващане за кастите, маркиза дьо Вилпаризи, от прочутия род Вуйон, нейната знатна приятелка й казала:

— Доколкото ми е известно, вие познавате добре Суан. Той е голям приятел на моите племенници де Лом.

Баба се върна във възторг от къщата, която гледала към градини — госпожа дьо Вилпаризи я посъветвала и тя да си наеме там апартамент, — както и от един шивач и дъщеря му, чието магазинче се намирало в двора на къщата; тя се отбила за малко там, защото скъсала полата си по стълбището. Тия хора й бяха направили отлично впечатление: момиченцето било същински бисер, а шивачът — най-финият, най-свестният човек, какъвто някога била виждала. Защото за баба изтънчеността беше нещо напълно независимо от обществения ранг. Тя не можеше да се начуди колко сполучливо й отговорил и казваше на мама: „И мадам дьо Севине не би се изразила толкова хубаво!“ В замяна на това един племенник на госпожа дьо Вилпаризи предизвика следната й забележка: „Ах, дъще, колко е посредствен!“

Обаче думите на госпожа дьо Вилпаризи по адрес на Суан не само не го издигнаха в лелините очи, а, напротив, злепоставиха самата нея: Уважението, с което се отнасяхме — под влияние на баба — към госпожа дьо Вилпаризи я задължаваше, изглежда, да не уронва престижа си в нашите очи, а тя бе изменила на създаденото за нея мнение, щом изобщо знаеше за съществуването на Суан, щом допускаше нейни роднини да общуват с него.

— Възможно ли е? Тя познава Суан! А ти разправяше, че била роднина на Мак-Махон!

Това предубеждение на моите роднини към познатите на Суан се потвърди впоследствие в техните очи с женитбата му за жена от най-лошите обществени среди, кажи-речи, кокотка, която между другото той не се опита да им представи, като продължаваше да идва сам у нас, макар и вече много по-рядко. Нашите сметнаха — предполагайки, че я беше избрал между познатите си, че именно това бе неизвестната на тях среда, в която той се движеше обикновено.

Но веднъж дядо ми прочете в някакъв вестник, че господин Суан бил най-редовно канен на обедите, давани в неделя от херцог дьо X…, син и племенник на най-изтъкнати държавници от времето на Луи-Филип. А дядо се интересуваше живо от всички дребни случки, които можеха да го въведат мислено в частния живот на хора като Моле, херцог Паские или херцог дьо Броли. Той много се зарадва, като узна, че Суан общува с хора, които са ги познавали. Сестра му, напротив, изтълкува този факт съвсем неблагоприятно за Суан: особа, която избира познанствата си извън кастата, в която се е родила, извън своята „обществена среда“, се декласираше много грозно в нейните очи. Струваше й се, че с подобна постъпка човек се отказва наведнъж от плодовете на всички хубави отношения със солидни хора, отношения, поддържани и съхранявани предвидливо от родителите с оглед на децата им (тя бе толкова праволинейна, че престана да вижда сина на един нотариус само защото той се ожени за някаква високопоставена личност и с тази своя постъпка падна в нейните очи от тачения ранг на син на нотариус до положението на авантюристите, бивши лакеи или коняри, които, според мълвата, са били за кратко време любимци на кралици).