Читать «Пиета» онлайн - страница 4

Медузата започна да пулсира с ритъма на гласа. Сякаш бе някаква безформена уста, която говореше:

— Вие сте Мишел… командир-сменник на Ян… Аз съм планетата, която наричате Ливиус. Убеден ли сте, че спите?

— Спя, разбира се, но сънувам.

— Какво изпитвате?

— Много неща. Интересно ми е, защото още не съм разговарял с планета.

— И сега разговаряте не със самата планета, а с волята й. Разбирате ли?

Чува се смехът на Мишел. Странен, сънуван смях. Кратко мълчание. После:

— И с воля на планета не съм разговарял. Виж, със същества — да!

Отново мълчание.

— Вие разговаряте с волята на планетата Ливиус, изразена от населяващите я същества.

— Хайде, покажете се, че става скучно.

— Невъзможно е. Не можете да ни видите. Нямате сетива за нас.

— Щом мога да ви чувам, мога и да ви виждам.

— Вие чувате себе си, Мишел. Своя глас, изменен от изживяването и техниката. Вие превръщате волята ни в думи и изречения, в нещо разбираемо за вас.

— Хубави глупости сънувам.

— Волята е еднаква в целия Космос, Мишел. Тя изобщо е еднаква. Вие например обичате животните. С какво качествено се различава волята на едно земно същество от това на друго? Ако можехте да превръщате в думи волята на кучето или котката си, щяхте да ги разбирате. Но вината не е във вас, а в тях. Те не могат да ви внушават волята си. А ние можем. Впрочем излишно е да ви казвам това. Би трябвало сам да го проумеете.

— Сънят става научно-популярен.

Отново смехът на Мишел.

И отново мълчание.

Погледите на Ян и Мишел се срещнаха и се разделиха. Напрежението изтръгваше капчици ситна пот по челата им. Лицата им бяха по-бледи от всеки друг път. Но се опитваха да се усмихват.

Медузата върху екрана пулсираше, гърчеше се сякаш от усилие, като че ли бе лице на същество, което с мъка търси думи.

— Няма нищо… весело, Мишел… Вие сте тръгнали да търсите своите… приятели и колеги. Някои от тях познавате, други не. Хубаво е, че търсите… и непознати. Изобщо хубаво е, че се търсите. Хубаво е, че и те… търсеха приятелите и колегите си… но това не бива да продължава до безкрайност. Ние ви предупреждаваме: прекратете полета, върнете се, опитайте се да убедите вашата Земя да не търси повече… изчезналите.

— Защо?

— Защото… знаете, че ще изчезнете и вие. И другите след вас. Ще умрете, Мишел. Както при вас се нарича това. Вие сте биологически същества, вие сте слаби, много слаби. Ние ви обичаме, защото сте слаби, краткотрайни като мигновения, а се държите като силни и вечни. Това е трогателно… Вие сте предани, това е трогателно. Ние имаме само едно желание: да бъдете добре, по вашему. Сега доброто е в отказа. Вие ни измъчвате, Мишел, като отхвърляте отказа. Измъчвате ни, защото не можем да ви помогнем с друго, освен да ви отблъснем от себе си. Или да ви приемем така, както приехме другите.