Читать «Пиета» онлайн - страница 6

— Никой от тях не пиеше — чу се гласът на Мишел от диска, задавен от напиращо неясно чувство.

— Това не знаем — отвърна след малко „медузата“. — Тази подробност е тяхна. Ние само им дадохме възможност да… живеят и след смъртта. Сега вече правят каквото те пожелаят.

— Значи са живи?

— Не… Не са. Не така, както на Земята. Те съществуват за вас, за себе си, за онези, които са оставили там и които страдат за тях. Не могат нищо да направят за другите, за когото и да било, а това ние не наричаме живот. Те просто са там, тоест тук… Ще съществуват тук, докато намерим начин да ги върнем.

— Какво тогава са те!

— Понятия за нас, съществата от планетата Ливиус. Добри, мили понятия, или нещо друго. Чувства, копнежи, безпокойство, съхранени в шепите ни, за да не изчезнат съвсем. А сега запазете хладнокривие, Мишел! Мили, мъничък Мишел, запазете хладнокривие!

В този миг шестимата изчезнали се обърнаха към екрана. Те бяха изненадани, радостно и едновременно тъжно. Сякаш се взираха в Ян и Мишел. Погледите им се срещнаха. Двамата изтръпнаха: по така добре познатата алея към почивния дом се зададоха самите те: Ян и Мишел…

— Но това сме ние! — ужасен възкликна Ян.

— Да — глухо отвърна Мишел. — Ние. И ми се струва, че…

В ТОЗИ МИГ екранът угасна.

И ако могат нещата да се връщат назад, миг преди този миг корабът се взриви.

Информация за текста

Сканиране, разпознаване и корекция: moosehead, 2010

Издание:

Българска фантастика. Антология

Българска. Първо издание

Издателство „Христо Г. Данов“, Пловдив, 1983

Редактор: Огнян Костурков

Художник: Валентин Попов

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/17375]

Последна редакция: 2010-09-08 21:00:00