Читать «Пет седмици в балон» онлайн - страница 11

Няколко пътешественици се опитали да стигнат до изворите на Нил, като тръгнали от източното африканско крайбрежие.

От 1768 до 1772 година шотландецът Брус тръгнал от абисинското пристанище Масуа, минал през Тигре, разгледал развалините Аксум, видял изворите на Нил там, където не са били, и не постигнал никакъв сериозен резултат.

В 1844 година англиканският мисионер доктор Крапф основал мисия в Монбаса на брега на Зангебар и заедно с преподобния Ребман открил две планини на триста мили от брега. Това са планините Килиманджаро и Кения.

В 1845 година французинът Мезан слязъл сам в Багамайо, срещу Занзибар, и стигнал до Деже ла Мхора, където главатарят го погубил сред жестоки мъчения.

В 1859 година през месец август младият пътешественик Рошер от Хамбург тръгнал с керван арабски търговци, стигнал езерото Нйаса, където бил убит, когато спял.

Най-после в 1857 година лейтенантите Бъртон и Спик, и двамата офицери от бенгалската армия, били изпратени от Лондонското географско дружество да изследват Великите африкански езера. На 17 юни те напуснали Занзибар и се отправили направо на запад.

След четири месеца нечувани страдания — вещите им били разграбени, а носачите избити — стигнали в Казех, сборен пункт на търговците и керваните. После се отправили към първото от Великите езера — Танганайка, разположено между 3° и 8° южна ширина. Стигнали там на 14 февруари 1858 година и посетили различните племена по крайбрежието, повечето от които били людоеди.

Тръгнали си на 26 май и се прибрали в Казех на 20 юни. Там изтощеният Бъртон лежал няколко месеца болен. През това време Спик се спуснал над триста мили на север, до езерото Укереуе, което съзрял на 3 август. Но успял да види само началото му на 2° 30’ ширина.

Върнал се в Казех на 25 август и тръгнал с Бъртон към Занзибар, където пристигнали през месец март следващата година.

Доктор Фергюсън отбеляза грижливо, че те не бяха преминали нито втория градус южна ширина, нито двадесет и деветия градус източна дължина.

И тъй, трябваше да се съчетаят проучванията на Бъртон и Спик и проучванията на доктор Барт. Това означаваше да се наемеш да прекосиш едно пространство от повече от дванадесет градуса.

Пета глава

Доктор Фергюсън се готвеше усилено за заминаването си. Той ръководеше лично построяването на своя аеростат, като внасяше известни изменения, върху които пазеше пълно мълчание.

Отдавна вече беше залегнал да изучава арабски език и разни мандингски наречия. Благодарение на способността си да учи лесно много езици беше напреднал бързо.

В това време приятелят му, ловецът, не се отделяше нито крачка от него. Навярно се боеше докторът да не отлети, без да спомене нито дума. Той продължаваше да му държи по този въпрос най-убедителни речи, които не убеждаваха Самуел Фергюсън, и се впускаше в прочувствени молби, от които той малко се трогваше. Дик го чувствуваше как се изплъзва от ръцете му.

Горкият шотландец беше наистина за съжаление. Не можеше да гледа вече небесния свод, без да бъде обзет от мрачен ужас. Насън изпитваше главозамайващи люшкания и всяка нощ му се струваше, че пада от неизмерими висини. Трябва да добавим, че през тези ужасни кошмари той падна веднъж или два пъти от леглото си. И първата му работа бе да покаже на Фергюсън колко силно си беше натъртил главата.