Читать «Пет седмици в балон» онлайн - страница 13

— Изкачи се по течението на Нил — каза Фергюсън.

— Изкачвам се — отвърна послушно шотландецът.

— Стигни Гондокоро.

— Стигнах го.

И Кенеди си мислеше колко лесно беше едно такова пътешествие… по картата.

— Вземи пергела — продължи докторът — и постави единия му връх върху тоя град, който и най-смелите едва са задминали.

— Поставих го.

— А сега търси край брега остров Занзибар, на 6° южна ширина.

— Намерих го.

— Тръгни сега по този паралел и стигни в Казех.

— Готово.

— Изкачи се по тридесет и третия градус дължина до началото на езерото Укереуе до мястото, където се е спрял лейтенант Спик.

— Там съм! Още малко и ще падна в езерото.

— Добре! А знаеш ли какви предположения могат да се направят въз основа на сведенията, дадени от крайбрежните племена?

— Нямам представа.

— Че това езеро, долният край на което е на 2°30’ ширина, навярно се простира и на два градуса и половина над екватора.

— Така ли!

— А от тоя северен край изтича река, която положително се влива в Нил, ако ли не е самият Нил.

— Това е интересно.

— И тъй, постави другия връх на пергела си върху тази крайна точка на езерото Укереуе.

— Готово, приятелю Фергюсън.

— Колко градуса има между двата върха?

— Едва два градуса.

— А знаеш ли колко прави това, Дик?

— Нямам си понятие.

— Това прави само сто и двадесет мили, с други думи, нищо.

— Почти нищо, Самуел.

— А знаеш ли какво става в тоя миг?

— Кълна се в живота си, не!

— Добре тогава. Слушай. Географското дружество намери за много важно изследването на езерото, което видял Спик. Под негово покровителство лейтенантът, днес капитан Спик, се е свързал с капитан Грант от индийската армия. Те са застанали начело на многобройна и щедро субсидирана експедиция. Задачата им е да проучат езерото и да стигнат до Гондокоро; тръгнали са от Занзибар на края на октомври 1860 година. През това време англичанинът Джон Питрик, консул на нейно величество в Хартум, е получил от Форейн Офис около седемстотин лири. Той трябва да екипира един параход в Хартум, да го натовари с достатъчно припаси и да отплава за Гондокоро. Там ще чака кервана на капитан Спик и ще може да го продоволствува.

— Добре замислено — каза Кенеди.

— Виждаш добре, че трябва да се бърза, ако искаме да вземем участие в тези изследвания. А това не е всичко. Докато едни вървят с уверена стъпка към откриването на изворите на Нил, други пътешественици настъпват смело в сърцето на Африка.

— Пеш ли? — попита Кенеди.

— Пеш — отвърна докторът, без да забележи намека. — Доктор Крапф възнамерява да навлезе на запад през Джоб, река, която тече под екватора. Барон дьо Декен е напуснал Монбаса, отбелязал е местоположението на Кения и Килиманджаро и прониква към центъра.

— Пак ли пеш?

— Да, пеш или на муле.

— За мене това е едно и също — възрази Кенеди.

— И накрая — продължи докторът — австрийският вицеконсул в Хартум, господин фон Хойглин, току-що е организирал една много важна експедиция, чиято главна цел е да издири пътешественика Фогел, който бе изпратен през 1853 година в Судан, за да се присъедини към експедицията на доктор Барт. Господин фон Хойглин е заминал от Масуа през месец юни и докато търси следите на Фогел, той трябва същевременно да проучи местността между Нил и Чад, с други думи, да свърже в едно изследванията на капитан Спик и изследванията на доктор Барт. И тогава Африка ще бъде премината от изток до запад.