Читать «Пет седмици в балон» онлайн - страница 12

— А при това — добави той добродушно — три стъпки височина! Не повече! И такава цицина! Размисли сам!

Но тъжният намек не трогна доктора.

— Ние няма да паднем — каза той.

— Но все пак ако паднем?

— Няма да паднем.

Отговорът беше ясен и Кенеди нямаше какво да възрази.

Но Дик се огорчаваше най-много от това, че докторът не обръщаше сякаш никакво внимание на неговата собствена личност. Смяташе го безвъзвратно предопределен да бъде негов въздушен спътник. В това вече нямаше никакво съмнение. Самуел злоупотребяваше нетърпимо с местоимението в първо лице множествено число: „Ние“ напредваме… „ние“ ще бъдем готови на… „ние“ ще тръгнем на… И с притежателното прилагателно в единствено число: „Нашият“ балон… „нашият“ кош… „нашето“ изследване. А и в множествено число: „нашите“ приготовления… „нашите“ открития… „нашите“ полети…

Дик изтръпваше, макар че беше решил да не тръгва в никакъв случай. Но той не искаше да ядосва много приятеля си. Дори трябва да признаем, че без да съзнава добре защо, беше поръчал да му изпратят тайно от Единбург някои подходящи дрехи и най-добрите му ловджийски пушки.

Един ден, като разбра, че при изключително щастие вероятността да успеят е едно на хиляда, той се престори, че е готов да изпълни желанието на доктора. Но за да забави пътуването, започна да измисля най-разнообразни хитрини. Залови се за ползата от експедицията и за нейната потребност… Наистина ли беше необходимо откриването на изворите на Нил?… Действително ли щяха да работят за щастието на човечеството?… Когато в края на краищата африканските племена бъдат цивилизовани, по-щастливи ли щяха да станат?… При това положително ли беше, че цивилизацията не е по-скоро там, а не в Европа? Възможно беше. И после, не можеше ли да се почака още?… Африка все някой ден щеше да бъде премината и по не тъй опасен начин… След месец, след шест месеца, преди да мине година, някой пътешественик навярно би успял…

Но всички тия намеци имаха обратно въздействие и докторът тръпнеше от нетърпение.

— Нима ти искаш, нещастнико, нима ти искаш, лъже-приятелю, тая слава да се падне другиму? Нима трябва да изменя на миналото си? Да отстъпя пред нищо и никакви пречки? Да се отплатя с подли колебания за това, което направиха за мене английското правителство и Лондонското кралско дружество?

— Но… — подзе Кенеди, който употребяваше много често тоя съюз.

— Но — възрази докторът — не знаеш ли, че моето пътешествие трябва да спомогне за успеха на сегашните експедиции? Не знаеш ли, че нови пътешественици напредват към центъра на Африка?

— Все пак…

— Изслушай ме добре, Дик, и хвърли поглед върху тая карта.

Дик хвърли с примирение поглед върху картата.