Читать «Пет седмици в балон» онлайн - страница 9

— Наистина! — съгласи се Кенеди, след като поразмисли. — Пасатите… разбира се… в края на краищата може… има нещо…

— Има нещо ли! Не, добри ми приятелю, има всичко. Английското правителство ми даде на разположение един транспортен кораб. Уговорено е също три-четири кораба да кръстосват край западния бряг по времето, когато ще се очаква моето пристигане. Най-късно след три месеца ще бъда в Занзибар, където ще напълня своя балон, и оттам ние ще литнем…

— Ние! — възкликна Дик.

— Пак ли ще ми направиш някое възражение? Говори, приятелю Кенеди.

— Възражение ли? Имам хиляди възражения. Но между другото, кажи ми, ако имаш намерение да разглеждаш местността, ако смяташ да се издигаш и да се спускаш, когато пожелаеш, ти не ще можеш да правиш това, без да губиш газ. Досега това е единственият начин, който се е прилагал, и винаги е пречил за дълги пътешествия в атмосферата.

— Драги ми Дик, ще ти кажа само едно: няма да загубя нито един атом, нито една молекула от моя газ.

— И ще се спускаш, когато пожелаеш?

— Ще се спускам, когато пожелая.

— Как ще стане това?

— Това е моя тайна, приятелю Дик. Имай доверие в мене и нека моят девиз „Excelsior!“ бъде и твой.

— Добре де, „Excelsior!“ — съгласи се ловецът, който не знаеше нито дума латински.

Но той беше твърдо решил да направи всичко възможно, за да попречи на своя приятел да замине. Престори се, че е съгласен с него, и реши само да наблюдава. А Самуел отиде да следи за приготовленията.

Четвърта глава

Въздушната линия, която доктор Фергюсън имаше намерение да следва, не беше избрана случайно. Изходната точка бе сериозно проучена и той не без причина реши да излети от остров Занзибар. Този остров, разположен край източния африкански бряг, се намира на шест градуса южна ширина, с други думи, на четиристотин и тридесет географски мили под екватора.

От този остров бе тръгнала последната експедиция, изпратена през Великите езера да открие изворите на Нил.

Добре е да посочим кои изследвания доктор Фергюсън се надяваше да свърже помежду им. Най-важните са две: изследването на доктор Барт в 1849 година и изследванията на лейтенантите Бъртон и Спик в 1858 година.

Доктор Барт от Хамбург издействува за себе си и за своя съотечественик Овервег разрешение да се присъедини към експедицията на англичанина Ричардсон, натоварен с мисия в Судан.

Дотогава тази област беше позната само от пътешествието на Денхам, на Клапертън и на Удней, от 1822 до 1824 година Ричардсон, Овервег и Барт в стремежа си да разширят своите проучвания пристигат в Тунис и в Триполи като своите предшественици и успяват да се доберат до Мурзук, столица на Фецан.

Те се отклоняват тогава от правата посока и свиват на запад, към Гхат, водени с известни затруднения от туарегите. След хиляди грабежи, терзания, въоръжени нападения, керванът им пристига през октомври в грамадния оазис Асбен. Доктор Барт се отделя от своите приятели, отива до град Агхадес и пак се присъединява към експедицията, която потегля отново на 12 декември. Тя пристига в областта Дамергху. Там тримата пътешественици се разделят и Барт тръгва към Кано, където стига благодарение на търпението си и като плаща големи откупи.