Читать «Песен на сенките» онлайн - страница 9

Интересуваха се и от таблото за старата алармена система.

— От кога е в неизправност? — попита Анхел.

— Не мога да ви кажа със сигурност. Къщата е необитаема от две години, така че поне толкова. Защо?

— Просто от любопитство. Така или иначе, ще я подменим. Има следи от плесен по рамките на вратите, отпред и отзад. Ще трябва да се махнат. Прозорците засега изглеждат добре. Естествено, ще сменим ключалките.

— Еми, разбира се. Стига да оставите една връзка ключове при мен.

— Съжалявам, но няма да го направим.

— Моля?

— Само един човек ще притежава ключове за тази къща и това ще е наемателят.

— Не мога да дам съгласието си за това. Ами ако се случи нещо?

— Какво например?

— Пожар.

— Имате ли застраховка?

— Да.

— Значи сте обезпечен.

— Ами при наводнение или… знам ли… някакъв инцидент?

Мъжът на име Луис бавно извърна глава към Соумс. Вторачи се в брокера на недвижими имоти по начин, който го накара да се почувства като кърлеж на върха на пинцети, в очакване да бъде смачкан.

— Току-що споменахте пожари, наводнения или инциденти — започна той. — Що за смъртоносен капан се опитвате да отдавате под наем тук?

— Не това имах предвид — отговори Соумс.

— Дано да е така.

— Трябва да разберете, че налице са необичайни по отношение на сигурността обстоятелства — намеси се Анхел. — Затова сме тук.

— Наистина ми трябва връзка ключове — каза Соумс с непоколебимост, която изненада и самия него.

— Добре тогава.

— Наистина ли?

— Да, ще ви дам връзка ключове.

— Хубаво.

— Какви точно ключове предпочитате?

— Какво имате предвид?

— Имам предвид, че може да получите каквито ключове пожелаете, само не и ключовете за тази къща.

Соумс усети как в него се надига гняв. Не беше свикнал на такова отношение. Не го интересуваше кой идва да живее в къщата.

— Вижте какво… — започна той, когато една тежка ръка се отпусна на лявото му рамо. Вдигна поглед към лицето на Луис.

— Можем да потърсим друга къща под наем… — каза той.

— Започвам да си мисля, че това не е лоша идея.

— … само че това би създало неудобства за всички замесени — продължи Луис, все едно Соумс не се беше обадил.

— Което няма да е добре.

После му се усмихна. На Соумс му се прииска да не го беше правил. Беше от оня род усмивки.

— Колко ви плаща адвокатката за това място? — попита Анхел.

Соумс им съобщи сумата.

— Колко й бяхте поискали?

Соумс посочи друга сума, която беше с около трийсет процента по-висока.

— Не си поплювате в преговорите — каза Анхел. — Цяло чудо е, че не й плащате вие.

Соумс призна, че в определен момент от разговора му с Прайс в действителност е допуснал, че това е напълно реална възможност.

— Нека се обадя на едно място — каза Анхел.

Той отиде в празната всекидневна и извади мобилния си телефон. Соумс го чу да говори приглушено. Щом се върна, назова сума по-близка до първоначалния наем, заедно с допълнителна сума от сто долара на месец за самия Соумс за, както ги определи, „разходи по обгрижването“.

— Обгрижване ли?