Читать «Песен на сенките» онлайн - страница 8

— Струва ми се, че засега не можем да направим нищо повече — каза Уолш.

Той тръгна обратно към колата на Блум, където началникът на полицията вече чакаше. Соумс забърза след него, стараейки се да не изостава. В сравнение с Уолш крачките на Пол Бъниън щяха да изглеждат направо деликатни.

— Имате ли някаква представа кога се очаква да пристигне? — попита Соумс.

— След седмица, струва ми се.

— Това достатъчно ли ще е на, хм, „консултантите по сигурността“ да си свършат работата?

— Ако не им стигне времето, значи той няма да пристигне, докато не приключат. Но очаквам да е достатъчно. Те са професионалисти. — Мустакът на Уолш отново се вирна. — Тревожат ли ви?

— Малко — призна Соумс.

— Добре. Така и трябва.

Соумс се опита да се съсредоточи върху комисионата си.

Обратно в офиса, след като Уолш и Блум си бяха тръгнали, той си наля питие. Устоя на порива да си сипе и второ, защото това щеше да го подхлъзне по опасен път, но беше почти сигурен, че преди престоят на детектива в града да изтече, ще си е набавил нова бутилка за чекмеджето на бюрото.

Може би дори повече от една.

Соумс изпита едва ли не облекчение, когато консултантите най-сетне се появиха, въпреки че имаше обезпокоителни сънища, в които му се явяваха като версии на баща му и недоволстваха за това колко алкохол консумира. Започваше да се чувства като Ебенизър Скрудж в очакване да го навести третият призрак, от чиято поява се бои най-силно, когато едно сбито и стегнато обаждане от Ейми Прайс го уведоми, че консултантите ще се срещнат с него в къщата рано сутринта в петък.

Мъжете вече чакаха, когато Соумс пристигна — единият беше висок и чернокож, а другият нисък и по-светъл, при все че Соумс си помисли, че може да е латинос или полулатинос, или полу какъв ли не, повечето от възможностите все съмнителни. Соумс беше достатъчно благоразумен, че да не пита. Със сигурност знаеше единствено, че и двамата го карат да се чувства неспокоен, най-вече чернокожият. Представи се като Луис, но не му подаде ръка. Носеше добре скроен тъмен костюм. Главата му беше обръсната, а лицето му красеше загатната прошарена козя брадичка, както лунната светлина се отразява в езеро в полунощ. Другият мъж, който се ръкува с него, заяви, че се казва Анхел, което беше още една причина Соумс да предположи, че сигурно е латинос. Или полулатинос.

Или нещо друго.

Не можеше да си обясни точно защо тези мъже го изнервяха. Може би се дължеше просто на насъбралата се тревога, породена от забележките по техен адрес по-рано. И все пак може би се дължеше на факта, че когато започна да им показва къщата, остана с несъмненото впечатление, че те вече бяха подробно запознати с нейния план. Окей, възможно беше да са погледнали описанието и размерите й в уебсайта му, но то не даваше подробности за това кои врати заяждат или кои дъски на пода скърцат, а мъжете изтъкнаха тези недостатъци пред Соумс, преди да стигнат въпросните врати или дъски.