Читать «Песен на сенките» онлайн - страница 11

Досега беше посещавал детектива само веднъж, и то в деня след пристигането на Паркър. Нещо странно се случи, когато Соумс сви по алеята. Слушаше радио „Уолц“ от Мъчайъс, когато внезапно сигналът бе прекъснат от нисък жужащ звук. Заглъхна бързо и Соумс не се замисли повече за него, но щом стигна къщата, Паркър вече го чакаше отпред, а брокерът беше убеден, че е зърнал под широкия анорак на детектива да проблясва оръжие.

Първата му мисъл беше, че Паркър не изглежда добре. Движеше се бавно и очевидно изпитваше някаква болка. Косата му беше странно прошарена и на Соумс му отне няколко минути да си даде сметка, че беше израснала бяла на местата, където куршумите са разкъсали скалпа му. Двама нападатели, въоръжени с пистолети и пушка, го нападнали от засада, когато се прибрал у дома си. Като нищо щели да го убият, ако някак не бе намерил сили да отвърне на стрелбата. Дори тогава онова, което наистина го спасило, бил фактът, че не му оставили време да изключи алармата, преди да открият огън, а фирмата била строго инструктирана да уведоми ченгетата в Скарбъроу, ако се задейства. Според полицията само още няколко секунди и щели да обсадят нападателите му. Колкото до нападателите, официалната версия е, че не са идентифицирани, нито открити, но хорската мълва гласи, че са мъртви.

Соумс си спомни за двамата „консултанти по сигурността“ и леко му се повдигна от спомена как им беше повишил тон.

В много отношения — по движенията, по затрудненото дишане, дори по структурата на кожата — Паркър изглеждаше по-възрастен, отколкото беше в действителност, с изключение на очите, които бяха необичайно живи и пронизващи. Соумс никога не бе срещал този човек, така че не можеше да каже дали винаги са били такива, но притежаваха необикновена яснота и — при липса на по-добра дума — проницателност. Така си представяше, че са изглеждали очите на един от апостолите на Христос, когато е осъзнал същинската природа на съществото, на което е посветил живота си. Това бяха очи на човек, който е страдал, а страданието му е донесло познание. Помисли си, че да те прострелят и без малко да те убият, като нищо може да ти причини тъкмо това.

Соумс не разговаря дълго с Паркър. Просто му потвърди, че къщата е наред, и му предостави папка с информация за града, съдържаща списък с барове, магазини и ресторанти; подробна информация за молитвени домове и часовете на службите; имената на няколко дърводелци, водопроводчици, механици и други занаятчии, на които може да се разчита в случай на злополука. Соумс също така беше подчертал номерата за контакт на лекарите в района, като за всеки случай ги беше преместил от края в началото на списъка.