Читать «Песен на сенките» онлайн - страница 7

— Това, което не разбирам — каза накрая Соумс, — е защо е избрал това място.

Този въпрос го тормозеше още откакто Ейми Прайс подписа договора за наем от името на детектива.

— Знаете ли я клиниката „Брук Хаус“? — попита Уолш.

Знаеше я. Беше шикозен частен медицински център на около шестнайсет километра източно от града и приличаше по-скоро на курорт, отколкото на болнично заведение. Няколко холивудски актьори и поне един бивш президент бяха лекувани там, въпреки че пребиваването им в „Брук Хаус“ никога не стигна до вестниците.

— Ами, той прекара известно време там като част от рехабилитацията си и те ще се грижат за физиотерапията му.

— Явно разполага е пари, само дето няма да му останат много, когато онези спрат да го доят — каза Соумс. Не беше убеден, че той самият може да си позволи дори да му измерят температурата в „Брук Хаус“.

— Доколкото разбирам, са предложили изгодна тарифа — каза Уолш.

— „Брук Хаус“ ли? Чух, че те таксуват само задето им дишаш въздуха.

— Вас може би. Не и него. Имате ли нещо против да хвърлим едно око на къщата?

Соумс нямаше абсолютно нищо против. Блум ги откара дотам с експлоръра си, а Соумс инстинктивно възприе маниера на брокер на недвижими имоти, като започна да им изтъква интересните особености от пейзажа и близостта до магазините и баровете, докато Уолш не го уведоми, че е тук само за час и всъщност не планира да се мести, което накара Соумс да млъкне и да се цупи чак докато стигнат до залива Грийн Херън. Преди да влезе, Уолш направи бавна обиколка около къщата. След това обстойно огледа вътрешността, като отваряше и затваряше врати и прозорци, пробваше ключалки и резета.

— Ами другата къща? — попита той Соумс, докато тримата стояха на верандата и гледаха как вълните се разбиват, а пясъците се извиват в спирали.

— Празна е — отговори той. — От доста време е така, също като тази.

— Ако някой направи запитване за нея, уведомете началничката, става ли?

— Разбира се.

Подпрял ръце на хълбоците си, Уолш обходи с поглед дюните и океана, все едно току-що е завладял залива и обмисля къде да забие знамето.

Соумс се прокашля. Винаги кашляше, когато беше притеснен или несигурен в нещо. Това беше единственият му недостатък като брокер на недвижими имоти, като издайнически жест на комарджия.

— Кхъ-кхъм, адвокатката, госпожица Прайс, спомена, че може да се отбият някакви консултанти по сигурността от Ню Йорк.

Мустакът на Уолш се вирна на една страна в нещо като усмивка.

— „Консултанти по сигурността“, ясно. Така ли им вика?

— Мисля, че това бяха думите й.

— Ами добре, ще ги познаете, щом ги видите.

Соумс си представяше облечени в черно, отрупани с боеприпаси тайни агенти, които се спускат от хеликоптери с двойно въже. Въпреки че не беше топъл ден, той извади носна кърпа от джоба на сакото си и попи чело. Все едно се подготвяше за президентска визита.