Читать «Песен на сенките» онлайн - страница 5

— Частният детектив? — попита Соумс, докато гледаше как мастилото попива върху договора за наем. — Онзи, когото простреляха?

— Да. Това проблем ли е?

Соумс се замисли над въпроса. Щеше да е проблем единствено ако хората, които се бяха опитали да убият Паркър, се върнеха за повторен опит. И без това му беше достатъчно трудно да даде къщата под наем. Най-добре щеше да е собствениците да я изгорят до основи, ако се превърне в сцена на масово клане. Това сигурно щеше да му коства и мястото в съвета. Нямаше да е особено популярен, ако разпасаните му стандарти станеха причина Бореас да се сдобие с известност, по-различна от сладоледения салон на Форест или етуфето със скариди в Каджунската кухния на Кроули. („Най-добрата каджунска храна в Северен Мейн“, което само по себе си не беше разпалваща сърцето реклама, ако ще и Кроули наистина да сервираше адски добра храна, въпреки че тази сладурска правописна грешка в „кухня“ караше Соумс неволно да трепва всеки път, щом я видеше.) Реши, че най-добрата политика е да бъде откровен.

— Вижте, мъж като него има врагове, а в Бореас никой никога не е бил застрелван. Ама никога.

— Може да го сложите на табелата — каза Прайс. — Сещате се: „Бореас: 75 хил. дни без престрелка“, както правят по строителните обекти за инциденти на работното място.

Соумс се опита да установи дали се шегува и заключи, че най-вероятно е така. Макар и само за миг обаче това му се стори като добра идея.

— Като оставим настрана безполезните предложения за означения — заяви той, — неговата репутация може да се окаже предмет на безпокойство.

— Няма опасност да се повтори инцидентът, довел до нараняванията му.

— Изглеждате съвсем убедена в това.

— Така е.

Тя се взря в него, сякаш го подканваше да й зададе въпроса, който играеше по устните и езика му. Соумс преглътна. Внезапно в офиса му се стори прекалено горещо. Замисли се за прихода от наема.

— Предвид необичайните обстоятелства, вероятно бихме могли…

— Не.

— … да прегледаме отново…

— Не мисля.

— …сумата да бъде…

— Хабите си думите на вятъра.

— Ясно.

— Тази къща не е имала наемател от почти две години.

— Имали сме оферти.

— Не, не сте.

— Не го знаете.

— Напротив, знам го.

— Добре.

— Имате ли други въпроси?

— Той ще бъде ли въоръжен?

— Не знам. Щом желаете, можете да го попитате, като го видите.

Соумс се замисли какво знае за детектива.

— Предполагам, че ще бъде въоръжен — каза колкото на Прайс, толкова и на себе си. — Ако не е, вероятно трябва да бъде.

— Така ви искам — каза Прайс. — И колкото по-малко хора знаят за това засега, толкова по-добре. Той сам ще прецени как да се справи с хората, когато пристигне. Някои може би ще разпознаят името или лицето му, а други не.

— Тук в Бореас не си врем носа в чужди работи — каза Соумс. — Що се отнася до мен, наемател на къщата сте вие, а ако ме попитат кой ще живее в нея, просто ще кажа, че нямам представа.