Читать «Песен на сенките» онлайн - страница 45

Той се закашля силно и изпръска млякото с капчици кръв.

— Не отговори на въпроса ми по-рано.

— Какъв беше въпросът? — попита Лени.

— Просто не ми е ясно откъде знаят, че тези двама старци са онези, които търсят. Виждал съм снимки на мъжете, за които твърдят, че са извършили всички онези неща, фотографии от онова време, а сега гледам тия двама дърти будали и не бих могъл да се закълна, че са същите мъже шейсет, седемдесет години по-късно. Боже, ами че ти може да ми покажеш снимка на собствения ми баща като млад мъж и няма да го разпозная в плашилото, което беше, когато умря.

— Май че има някакви писмени доказателства — каза Лени. Честно казано, не знаеше как са проследили Енгел и Фърман. Не го и интересуваше особено. В края на краищата са ги намерили и само това имаше значение. Искаше само този разговор да достигне своя край, но това беше в ръцете на мъжа на бара. Присъствието му тук целеше нещо, ала Лени можеше единствено да почака то да му бъде разкрито и да се надява да преживее предисловието.

— Дори не мога да кажа, че съм чувал за лагерите, в които се предполага, че са избивали всички тези хора — каза мъжът. — Така де, чувал съм за Аушвиц, за Дахау, за Берген-Белзен. Сигурно мога да изброя още няколко, ако се напъна, но какво беше това място, в което е бил Фърман, или поне този, за когото твърдят, че е Фърман? Бол Сак? Че истинско място ли е това?

— Белзец — полека каза Лени. — Нарича се Белзец.

— Ами другото?

— Любско.

— Е, явно си внимавал, признавам ти го. Да не си имал близки там?

— Не, там не.

— Значи не е лично.

На Лени му писна. Спря телевизора.

— Не ме разбирай погрешно — каза мъжът, без дори да обърне внимание на внезапната липса на звук и светлина от екрана. — Аз нямам проблем с която и да е раса или вероизповедание — евреи, чернилки, латиноси, бели, за мен всички са еднакви. Вярвам обаче, че всяка раса или вяра трябва да се държи за себе си. Не мисля, че някоя е по-добра от останалите, но белйте стават, когато се омешат. Южноафриканците добре го измислиха апартейда, само че не проявиха здравия разум, най-нормалното шибано човешко благоприличие, да дадат еднакви привилегии на всеки един човек, да им дадат равни права. Мислиха, че белите са по-висши от черните, а това не е вярно. Бог е създал всички ни и не е сложил никого над другите, каквото и да приказват някои. Даже и твоите хора, ти не си по-избран от когото и било друг.

Лени направи последен опит да се избави, да го разкара насила. Беше напразно, но трябваше да опита.

— Бих искал вече да си вървиш — каза. — Приключвам за тази вечер. Питиетата са от мен.

Само че мъжът не помръдна. Всичко това беше просто прелюдия. Най-лошото предстоеше. Лени го усети. Това същество беше донесло със себе си миазма от тъмнина, от ужас. Може би все още имаше някакъв малък шанс, пролука, през която можеше да избяга от стената, която се затваряше около него. Въпреки това не можеше да покаже слабост. Драмата щеше да се разиграе и всеки щеше да приеме ролята, която му е отредена.