Читать «Песен на сенките» онлайн - страница 43

Лени отвърна, че не знае. Имаше чувството, че наблюдава развръзката на някакъв ужасен нещастен случай, катастрофален сблъсък на тела, който можеше да приключи единствено с наранявания или смърт, но въпреки това не можеше да откъсне поглед. Беше хипнотизиран от ужаса, който този мъж вдъхваше, от дълбочината на покварата, която бавно се разкриваше от думите и интонацията.

— Защото — продължи мъжът, — има болести, към които евреите са по-предразположени от другите раси. Ти, като ашкенази от много поколения назад, си по-склонен да се разболееш от муковисцидоза. Така де, има и други, но тази ми се е набила в главата. Муковисцидозата е голяма гад. Не ти трябва да я пипнеш. Както и да е, не знам дали тази микротия е нещо такова. Може би. Сигурно няма значение. Освен ако я имаш и не искаш да я предадеш на децата си. Имаш ли деца?

— Не.

— Е, ако смяташ да имаш такива, по-добре се прегледай. Надали искаш да предадеш тази гадост на децата си. Докъде бях? О, да — Аш. Аш и преебаното му ухо. Та така, двамата с Аш правихме разни неща заедно, говорехме си и аз започнах да го харесвам. После един ден едно хлапе, изрод на име Еди Тайсън, ни видя заедно и преди да се усетя, вече разправяха, че с Аш сме педераси, че правим разни неща под мостове и в колата на майка му. Един ден Еди Тайсън и група приятелчета ме сгащиха сам на път за вкъщи и ме пребиха като куче — и всичко това заради приятелството ми с Аш Черни. И знаеш ли какво направих?

Лени едва-що можеше да говори, но намери сили да изрече думата „не“.

— Отидох до къщата на Аш и го попитах дали иска да слезе с мен до реката. Разказах му какво се е случило, защото изглеждах ужасно след онова, което ми бяха сторили. И значи, двамата отидохме до реката и аз взех един камък и ударих Аш с него. Толкова силно го праснах в лицето, че не бях сигурен дали не съм му пръснал носа в мозъка. Реших, че съм го убил, но той някак си остана в съзнание. Тогава захвърлих камъка и го налегнах с юмруци и крака, оставих го край реката в локва кръв да плюе зъби и повече нищо не чух за него, защото той така и не се върна на училище, а скоро след това родителите му се преместиха да живеят другаде.

Той отпи от млякото си.

— Като гледам, с Аш май не сме били чак толкова добри приятели, а?

На телевизора грееха черно-бели кадри на измършавели мъже и жени, застанали зад телени мрежи, а после и на пълни с кости ями.

— Чудил ли си се някога какво кара хората да правят подобни неща?

Не гледаше към екрана, така че Лени не знаеше дали все още говори за онова, което е сторил на Аш Черни, или за свидетелствата за зверствата, извършени преди десетилетия. Беше му студено. Пръстите на ръцете и краката го боля

ха. Помисли си, че няма значение какво има предвид мъжът. Всичко беше част от една огромна по величина поквареност, помийна яма от черна, човешка злост.