Читать «Песен на сенките» онлайн - страница 42

— Както казах, имам проблеми с червата. Имам проблеми с какво ли не. Сера пирони и пикая счупени стъкла.

— Съжалявам да го чуя.

— Още не ме е довършило. Просто не ми се мисли на какво ли приличат вътрешностите ми.

Надали е по-зле от външността, помисли си Лени, а тъмните очички се стрелнаха към него, сякаш неизречената подигравка беше изписана във въздуха над главата му.

— Имаш ли още от тия?

— Затварям вече.

— Няма да ти отнеме много повече време да го приготвиш, отколкото на мен — да го изпия.

— Ами не, приключихме.

Чашата се плъзна по бара.

— Само млякото тогава. Няма да откажеш чаша мляко, нали?

Ах, колко му се искаше. Искаше му се толкова много, но въпреки това наля три пръста мляко в чашата. Благодареше се, че в кутията не остана повече.

— Благодаря ти.

Лени не каза нищо, само хвърли празната кутия.

— Не ме разбирай погрешно — каза мъжът. — Аз нямам проблем с евреите. Като бях малък, имах приятел, който беше евреин. Боже, отдавна не съм се сещал за него. Вече даже съм забравил как му беше името.

Постави палеца и показалеца на дясната си ръка върху основата на носа си, затвори очи и стисна силно, в опит да изнамери името из бездната на спомените си.

— Ашър — каза накрая. — Ашър Черни. Така се казваше. Мамка му, това беше трудно! Виках му Аш. Не знам как му викаха другите, понеже нямаше особено много други приятели. Както и да е, аз се мотаех с Аш, когато наоколо ги нямаше останалите момчета, че да видят. Човек трябваше да внимава. Хората, с които отраснах, ами… те не обичаха много евреите. Нито пък чернилките. Че ние не харесвахме даже католиците, мамицата му. Движехме със своите и не беше добре да те виждат да се сприятеляваш с хора извън твоя кръг. А Аш, разбираш ли, имаше недъг, което още повече влошаваше положението му. Слушаш ли „Кис“?

Лени, който се беше увлякъл от разказа въпреки нежеланието си, се озадачи. Да следиш мисълта на този човек, бе като да се опитваш да проследиш рикошет в стоманена стая.

— Какво, групата ли?

— Да, групата. Не стават, но трябва да си ги чувал.

— Знам ги — каза Лени.

— Добре. Ами, техният певец страда от същото, което имаше Аш. Нарича се микротия. Деформация на ухото. Хрущялът не расте правилно, така че имаш нещо като пънче. От него и оглушаваш. Казват, че обикновено се получава на дясното ухо, но при Аш беше на лявото, поради което си беше странен даже и сред другите като него. Сега могат да поставят какви ли не графтове или импланти, но по онова време човек просто трябваше да си живее с това. Аш носеше косата си дълга, за да се опита да го скрие, но всички знаеха. И ако животът му и без друго не беше скапан, щото беше евреин в град, който недолюбва всеки, който не ходи в някоя бяла църква, той трябваше се справя с невежеството и злъчта на деца, които прекарваха живота си в търсене на физически недъг, в който да се вкопчат. Затова ми беше мъчно за Аш, нищо, че не можех да го покажа, не и пред хората. Но като бях сам и видех Аш, и той също беше сам, си говорех с него или вървяхме заедно, понякога хвърляхме камъни край реката, ако бяхме в настроение. Готин беше Аш. Никога не би познал, че е евреин, освен ако не ти каже името си. Тази микротия, мислиш ли, че е нещо еврейско?