Читать «Песен на сенките» онлайн - страница 225

Рос взе менюто, но само колкото да спази традицията. Сервитьорът беше прав — в петък винаги си поръчваше риба. Беше му остатъчен навик от католическото възпитание, но освен това просто харесваше рибата в „При Максуел“.

— Ти ще ядеш ли? — попита той Паркър.

— Не, няма да оставам.

— В такъв случай какво мога да направя за теб?

Паркър му подаде топ листи, хванати с черна щипка. Рос прочете първата страница и придоби слисан вид. След като изчете втората, третата и четвъртата, изражението на лицето му подсказваше, че може би ще му трябва нещо по-силно от вино.

— Какво, по дяволите, е това?

— Споразумение — каза Паркър. — Федералното бюро за разследване ще ме наеме като агент и консултант на свободна практика по случаи, прикрепени към твоя офис. По същество, ще ми плащаш по договор. Чувствай се свободен да си поиграеш малко с формулировката, но ще съм ти благодарен, ако съгласуваш финалната версия с адвоката ми, Ейми Прайс, преди да го разпишеш. Не искам да ме оскубеш в дребния шрифт.

— И защо ми е да те наемам?

— По няколко причини — защото реших да заема по-активна роля по определени въпроси, а ще ми е по-лесно да работя, ако развявам твоя флаг, когато се наложи; защото доходът ще ми е от полза, тъй като се уморих да моля приятелите си на свой ред да ми помагат за пари за бира; защото си дадох сметка колко лесно поех ролята на жертвен агнец в Бореас главно защото играя същата роля и за теб, а със същия успех може да ми плащаш за включения риск. А и най-накрая, заради ето това.

Той подаде на Рос още два листа хартия, хванати заедно с телбод. Съдържаха напечатан на машина списък с имена, до повечето от които написани суми.

— Тези са от самолет, който се е разбил в Големите северни гори на Мейн през 2001 г. Мисля, че знаеш какво представляват, но в случай, че не си запознат със събитията, това са имената на компрометирани личности, мъже и жени, които, при липса на по-добър израз, са сключили сделка с дявола. Или са корумпирани, или могат да бъдат корумпирани. Те са тиктакащи бомби, които всеки момент могат да бъдат използвани срещу теб — срещу всички нас.

Рос прегледа списъка, прокарвайки показалец под всяко едно име. На два пъти прошепна думата „Боже“. Щом привърши, остави листите на масата с лицето надолу.

— Някои от тези имена са заличени — каза той. — Ти ли го направи?

— Това са хора, към които проявявам лично любопитство — отвърна Паркър. — Засега, те не те касаят. Ако преценя, че трябва да се притесняваш от тях, ще предам информацията своевременно. Считай го за част от споразумението.

— Ние нямаме споразумение.

— Все още.

— Има ли още подобни страници?

— Много.

— Кога ще ги получа?

— Кога ще си получа първия чек?

— Боже.

— Вече го каза.

Сервитьорът се приближи, но Рос му махна да се оттегли.

— Аз не управлявам трудовата борса — каза.

Всякаква следа от чувство за хумор се изпари от лицето на Паркър.

— Слушай ме внимателно, Рос — ти си тръгнал на лов и ме използваш в лова си, когато ти е угодно, но каквото и да се случва тук, каквото и да приближава, аз съм свързан с него и ще остана до края. Ти се нуждаеш от мен, а аз ти предлагам да си сътрудничим.