Читать «Песен на сенките» онлайн - страница 226
Джон Коннолли
— А останалите страници?
— Тези ще те позанимават известно време. Аз работя по списъка. Ще ти предавам още имена на редовни интервали от време.
— Нямаме сделка. Искам ги всичките — незабавно.
— Казах „да си сътрудничим“, не да „капитулирам“.
— Мога да издействам съдебна заповед. Мога да разпердушиня къщата ти. За Бога, мога да те затворя зад решетките!
— А аз ти гарантирам, че никога няма да видиш нищо повече от списъка, освен онова, което вече видя. Хайде де, Рос. Моето заплащане ще е, горе-долу, колкото харчиш на месец за принтерно мастило.
Рос погледна списъка. Погледна договора. Едва-що не взе единия в дясната си ръка, другия в лявата и не ги претегли.
— Ще държим връзка — каза накрая.
Паркър стана.
— Говори с Ейми. А да, освен това й казах, че ти ще се погрижиш за нейния хонорар. Приятен обяд.
Рос го проследи с поглед. Щом излезе навън, Рос извади телефона си и набра някакъв номер. Епщайн вдигна на второто позвъняване.
— Паркър е при нас.
75
Кристиан Фроберг усети миризма на изгоряло, докато работеше по счупения крак на един стол в гаража си. Пушекът имаше остър дъх и той чу Майло да лае. Излезе на двора и видя Аманда да стои до барбекюто, а пред нея да се извива димен стълб. Не изкрещя, не вдигна олелия — беше се научил да внимава, що се отнася до Аманда, особено през последните няколко дни, откакто истината за баба й излезе наяве.
Приближи се бавно до нея. Видя, че горят снимки, лицата по които се гърчеха в пламъците, книги и две плюшени играчки, които беше взела със себе си в техния дом — всички те, дадени й от баба й. Раменете й се тресяха, докато ги пускаше в пламъците. Той не каза нищо, само се приближи още по-близо до нея. След малко я обгърна с ръка и усети как тя се обляга на него.
Двамата заедно съзерцаваха как миналото й гори.
76
През следващия уикенд Сам му дойде на гости. Паркър се срещна с Рейчъл в град Конкорд в петък вечерта, за да вземе дъщеря си и да увери бившата си половинка, че ще върне Сам на същото място в късния неделен следобед. Двамата със Сам отидоха на кино в „Никелодеон“ в Портланд и ядоха чеснов хляб с прошуто, а след това и пица в „Корнър руум“. После се разходиха край брега и се прибраха в Скарбъроу. Сам си изми зъбите и изчака баща си да я целуне за лека нощ. Щом той се наведе над нея, тя го прегърна силно и прошепна в дясното му ухо:
— Трябва да престанеш да разпитваш за мен, тате.
Той замръзна. Опита се да я избута назад, за да види лицето й, но хватката около врата му беше като менгеме.
— Откъде знаеш? — попита я.
— Дженифър ми каза — отвърна тя.
Боже мой, господи боже мой…
— Ти можеш да видиш Дженифър?
— Винаги съм можела да я видя.
В този миг той си помисли, че разбира предназначението си, причината за всичката тази кръв, за яростта, за скръбта и болката. Какво му беше казала Рут Уинтър?
