Читать «Периферни тела» онлайн - страница 3

— Трябват ти моят логин и паролата. „Така развий“.

Така бяха кодирали прякора му — Такт-Раз — за да го пазят в тайна от другите. Бъртън извади от задния си джоб плик, разгъна го и го отвори. Хартията изглеждаше дебела и беше кремава.

— Това от „Фаб“ ли е?

Той измъкна дълга лента от същата хартия, напечатана с, както изглежда, цял абзац знаци и символи.

— Ако сканираш или въведеш логина извън този прозорец, губим работата.

Флин вдигна плика от мястото му върху, както тя предположи, бивша сгъваема масичка за хранене. Беше от „топ“ канцеларските принадлежности на Шейлин, които тя умишлено държеше на най-горния рафт. Посягаше към тях, когато пристигаха поръчки за писма от големите компании или от адвокатски кантори. Флин прокара палец по емблемата в горния ляв ъгъл.

— Меделин?

— Охранителна фирма.

— Нали каза, че е игра?

— Това в джоба ти са десет хиляди долара.

— Откога се занимаваш с тази работа?

— Вече две седмици. В неделя почивам.

— Колко получаваш?

— Двайсет и пет хилядарки на смяна.

— Тогава делът ми става двайсет. Не си ме предупредил, а и подвеждам Шейлин.

Бъртън ѝ даде още две петарки.

2.

Фатална мацка

Недъртън се събуди от сигила на Рейни, който пулсираше зад клепачите му с ритъма на сърцебиенето по време на покой. Отвори очи. Знаеше, че не бива да си мърда главата, но поне се увери, че е в легло и че е сам. Две положителни неща при дадените обстоятелства. Надигна се полека от възглавницата и видя, че дрехите му не се намират там, където би трябвало да ги е захвърлил. Сигурно чистачите бяха излезли от гнездата си под леглото, за да ги извлекат и да ги почистят от всички почти невидими следи от пърхот, кожни люспици, атмосферни частици и остатъци от храна.

— Мръсотия — обяви той с натежал език, замаяно си представи как подобни чистачи почистват съзнанието му и отпусна пак глава на възглавницата.

Сигилът на Рейни започна да примигва настоятелно.

Недъртън седна предпазливо. Да стане от леглото щеше да е истинско изпитание.

— Да?

Пулсирането престана.

— Un petit problème — заяви Рейни.

Той затвори очи, но така виждаше само сигила ѝ. Отвори ги.

— Тя е твой шибан проблем, Уилф.

Недъртън се намръщи — стресна го нечовешката болка, която промяната на изражението му предизвика.

— Винаги ли се изразяваш така пуритански? Не бях забелязал.

— Ти си публицист — обясни колежката му. — Тя е знаменитост. Това е междувидово.

Очите му, с един размер по-големи от нормалното, смъдяха.

— Сигурно приближава Кръпката — заяви Недъртън, като се престори по навик, че е буден и че владее положението, макар да страдаше от махмурлук и нещата да бяха катастрофални.

— Вече са почти над нея — обясни колежката му. — С твоя проблем.

— Какви ги е свършила?

— Един от стилистите ѝ очевидно е и татуист.

Сигилът отново изпълни личния и изпълнен с болка мрак на Недъртън.

— Няма начин да го направи! — възкликна той и отвори очи. — Направила ли го е?