Читать «Периферни тела» онлайн - страница 5

И двете с Шейлин се тревожеха, че Бъртън ще се забърка в неприятности покрай Лука 4:5, но май бяха на едно мнение само по този въпрос, когато ставаше дума за брат ѝ. Никой не харесваше Лука 4:5, обаче Бъртън направо ги мразеше. Флин имаше чувството, че той просто вижда в тях удобна мишена, но все пак се плашеше. Бяха започнали като секта или по-скоро бяха заченати в църковна среда, не харесваха хората, които са хомосексуални, правят аборти или използват противозачатъчни. Протестираха и срещу военните погребения, което си беше странно. Като цяло бяха просто задници и вярваха, че Бог е доволен от тях, щом всички останали ги смятат за такива. За Бъртън обаче те бяха причина да излиза от коловоза на нормалното, в който се движеше през повечето време.

Флин се наведе напред и присви очи под масата към черния найлонов сак, в който той си държеше томахавката. Не би искала брат ѝ да ходи в Дейвисвил с нея. Бъртън я наричаше брадва, не томахавка, но брадвата е инструмент, с който се секат дърва. Тя се пресегна, придърпа сака и с облекчение усети солидната му тежест. Нямаше нужда да го отваря, но го направи. Той беше най-широк отгоре, за да побере онази част, с която се сече. Тя приличаше на острие на длето, но беше извита като ястребова човка. Там, където опакото на брадвите е плоско като работна повърхност на чук, тук имаше шип — миниатюрно острие, извито в обратната посока. И двете остриета бяха дебели колкото кутре, но се стесняваха към ръбовете до такава степен, че няма да усетиш как си се порязал. Дръжката беше елегантна, леко закривена назад, дървото бе накиснато в препарат, който го беше направил по-здраво и пружиниращо. Майсторът имаше ковачница в Тенеси и всички в Първи тактилен отряд си бяха взели томахавки от него. Тази изглежда редовно влизаше в употреба. Като си пазеше пръстите, Флин затвори сака и го прибра обратно под масата.

Прокара телефона си над дисплея, за да провери картата на окръг Баджър. Баджът на Шейлин се показа във „Форевър Фаб“, с нервен пурпурен сегмент в емо-пръстена си. Явно никой не се занимаваше с нещо интересно, което не беше точно изненадващо. Мадисън и Джанис играеха обичайния „Сухой Фланкърс“ — стар самолетен симулатор, от който основно си изкарваха парите. И двамата бяха с бежови пръстени, отегчение до пръсване, но пък те винаги си ги държаха такива. Значи тази нощ работеха четирима души, които Флин познаваше, ако броим и нея самата.

Тя огъна телефона си както го харесваше за игри, написа Такт-Раз в прозорчето за логин, вкара проклетата дълга парола. Натисна „Влез“. Не се случи нищо. После целият екран проблесна — като светкавица на фотоапарат в стар филм — и стана сребрист като белезите на тактилник. Флин примигна.

А сетне взе да се издига от онова, което Бъртън беше предупредил, че е площадка за излитане на покрива на микробус. Все едно беше в асансьор. Още нямаше управляемост. Навсякъде около нея — а това не ѝ го беше споменал — се чуваха шепоти, настоятелни, макар и съвсем тихи, като облак от невидими феи: полицейски диспечери.