Читать «Периферни тела» онлайн

Уилям Гибсън

Периферни тела

На Шани

Вече ти споменах за гаденето и замайването, които вървят ръка за ръка с пътуването във времето.

Х. Г. Уелс

1.

Тактилници

Според тях братът на Флин нямаше ПТСР, просто тактилните му рецептори гличваха от време на време. Смятаха, че страда от нещо като синдрома на фантомния крайник; че го измъчват призраците на тактилните татуировки, които е носил през войната — онези, които му бяха подсказвали кога да тича, кога да стои неподвижен, кога да се впусне в танца на схватката, в коя посока и в какъв обхват. Заради този проблем му отпуснаха обезщетение и той се настани в караваната долу до потока. Когато Флин и Бъртън бяха малки, там живееше чичото-алкохолик, по-големият брат на баща им — ветеран, но от друга война. През лятото, когато Флин беше на десет, тя, Бъртън и Леон превърнаха караваната в своя крепост. По-късно Леон се пробва да води там момичета, но вътре миришеше прекалено лошо. Когато уволниха Бъртън, караваната беше празна, като изключим най-голямото гнездо на оси, което някой от тях бе виждал. Най-ценното нещо в техния имот, така я наричаше Леон. „Еърстрийм“ от 1977 г. Веднъж той показа на Флин как подобните на затъпени куршуми за пушка каравани се продават в ибей за луди пари, независимо от състоянието им. Чичото беше опаковал своята с бял пенопласт, вече посивял и мръсен, против теч и за изолация. Леон твърдеше, че това я било спасило от грабители. На Флин караваната ѝ приличаше на голяма стара ларва, но с тунели, изрязани зад прозорците.

На слизане по пътеката тя видя трошици от пенопласта, отъпкани здраво в тъмната пръст. Осветлението в караваната беше включено и когато се приближи до нея, Флин зърна през единия прозорец как брат ѝ става и се обръща: гърбът и хълбокът му бяха нашарени с белези от премахнатите тактилници, сякаш някой бе посипал кожата му със сребристите люспи на мъртва риба. Казваха, че можело да махнат и тях, но той не искаше да обикаля до безкрай по болници.

— Здрасти, Бъртън! — подвикна Флин.

— Изи Айс! — поздрави я той с геймърския ѝ прякор, после отвори с една ръка вратата, а с другата придърпа надолу новата си бяла тениска, за да покрие дадения му от Пехотата гръден кош и сребристото петно над пъпа, което беше с размера и формата на карта за игра.

Отвътре караваната имаше цвят на вазелин, в който са заровени LED крушки, обвити в кехлибар от „Хефти Март“. Флин беше помогнала на брат си да измете, преди да се нанесе. Вместо да донесе професионалната прахосмукачка от гаража, той просто бе налепил вътрешността с близо инч от онзи китайски полимер, който изсъхва гъвкав и гладък. В дълбините му се виждаха парченца изгорели кибритени клечки и хартийка с коркови шарки от смачкания филтър на законно изтъргувана цигара, по-стара от самата Флин. Тя знаеше къде може да намери ръждясала бижутерска отвертка и къде — четвърт долар от 2009 г.

Сега брат ѝ на всеки една-две седмици просто си вадеше нещата от караваната, преди да я измие отвътре с маркуча, сякаш мие голяма пластмасова кутия. Леон твърдеше, че полимерът я пази и че човек може да го обели, преди да пусне американската си класика в ибей. Щял да премахне и мръсотията със себе си.