Читать «Периферни тела» онлайн - страница 2

Бъртън хвана Флин за ръката, стисна я и издърпа сестра си нагоре, а после и навътре в караваната.

— В Дейвисвил ли отиваш? — попита тя.

— Леон ще ме вземе.

— Лука 4:5 протестират там. Шейлин така каза.

Брат ѝ сви рамене и размърда множество мускули, но съвсем леко.

— Знам, че беше ти, Бъртън! Миналия месец. По новините. На онова погребение, в Каролина.

На лицето му трепна нещо като усмивка.

— Можеше да убиеш онова хлапе!

Той поклати глава — едва забележимо, но с присвити очи.

— Плашиш ме, като правиш такива неща! — натърти Флин.

— Още ли си военен разузнавач на онзи адвокат в Тълса?

— Не, той спря да играе. Сигурно не му остава време от адвокатстването.

— Ти си най-добрият разузнавач, който е имал. Показала си му го.

— Беше просто игра… — каза Флин по-скоро на себе си.

— Все едно си беше наел морски пехотинец.

Стори ѝ се, че забелязва тактилния глич на Бъртън — лека тръпка, която бързо отмина.

— Трябва да ме заместиш — рече брат ѝ, все едно нищо не е станало. — Петчасова смяна. Ще пилотираш квадрикоптер.

Флин се загледа покрай него към дисплея му. Някакъв датски супермодел тъкмо прибираше дългите си крака в кола от марка, каквато никой от познатите ѝ никога нямаше да кара, а най-вероятно и да види на пътя.

— Ти си на помощи за инвалиди — напомни тя на Бъртън. — Не би трябвало да работиш.

Той я изгледа мълчаливо.

— Къде е работата?

— Нямам представа.

— Аутсорсната? Администрацията на ветераните ще те пипне!

— Игра е — обясни Бъртън. — Бета на някаква игра.

— Шутър?

— Не става дума за стрелба. Охраняваш периметър от три етажа на една кула, от петдесет и пети до петдесет и седми. Гледаш какво се появява.

— И какво се появява?

— Папараци… — Той показа на Флин нещо с дължината на показалеца му. — Малки бръмбазъци. Заставаш им на пътя. Избутваш ги назад. Нищо друго.

— Кога ме искаш?

— Тази нощ. Ще ти обясня всичко, преди да е дошъл Леон.

— Трябваше да помагам на Шейлин довечера.

— Ще ти дам две петарки. — Бъртън извади портфейла от дънките си и измъкна две нови банкноти с неиздраскани прозорчета и ярки холограми.

Сестра му ги сгъна и ги натика в предния джоб на късите си панталони.

— Намали осветлението — помоли, — болят ме очите.

Той го направи — плъзна длан по екрана, но сега пък в караваната притъмня като в спалнята на седемнайсетгодишен хлапак. Флин се пресегна и усили леко лампите.

Настани се в стола на брат си. Беше китайски и се преконфигурира според ръста и теглото ѝ. Бъртън си придърпа старо метално столче, по което почти не беше останала боя, и махна с ръка, за да отвори нов прозорец на дисплея.

КОРПОРАЦИЯ „МИЛАГРОС КОЛДАЙРЪН“

— Какво е това? — попита Флин.

— За тях работим.

— Как ти плащат?

— С „Хефти Пал“.

— Непременно ще те спипат…

— Парите отиват в сметка на Леон — обясни Бъртън. Военната служба на Леон беше продължила горе-долу колкото неговата в Морската пехота, но той не получаваше помощи. Нямаше как, по думите на майка им, да претендира, че в армията се е заразил с глупост. Самата Флин поначало смяташе Леон за голям хитрец, който знае само да лентяйства.