Читать «Периферни тела» онлайн - страница 252

Обикновено при посещенията на Фелиша си говореха в кухнята, докато Томи седеше в дневната и се закачаше с момчетата от Тайните служби — или поне с онези, които харесваше. Понякога при посещенията ѝ от града идваше и Брент, обикновено заедно с Гриф, и тогава разговорите бяха по-делови, за зареждането с ваксини срещу заболявания, които в момента никой не знаеше, че върлуват по света или в кои страни е най-добре да построят заводи за фагове, или пък си говореха за климата. Бяха се срещнали с Фелиша малко след като вицепрезидентът Амброуз получи емболия и беше доста неловко, понеже президент Гонзалес споменаваше Уоли, както го наричаше, с, както им се струваше, истинска и мъчителна обич, и понеже Флин знаеше, че е умрял, след като Гриф ѝ показа запис на собственото ѝ тържествено погребение и ѝ обясни какво точно е довело до подобен развой.

До сушилника за съдове имаше стъклен буркан, пълен с няколко от старите пръсти и един палец на Конър. Беше ги подарил на Флора, дъщерята на Литония. Бяха ранни версии, принтирани от Мейкън в стария „Фаб“, с двигатели, отпечатани някъде другаде, преди да построят хамбара. Флора ги беше забравила сутринта, когато дойде на гости. Беше им лакирала ноктите в лигаво розово и Флин забеляза, че палецът мърда леко — основният проблем на първите няколко принтирани серии. Понякога гледаше Конър да играе скуош и си спомняше колко бързо Мейкън, Аш и Осиан успяха да го върнат във форма. Сега той изобщо не сваляше композитната протеза от няколко части, просто я носеше постоянно, но продължаваше да държи и своята версия на Павел горе в бъдещето. Флин не си представяше тя самата да използва друг периферник.

— Дявол го взел, не! — възрази Леон веднъж на вечеря, когато тя го заяви на глас. — Би било все едно да носиш съвсем различно тяло! — И след това накара Флора да пищи, като ѝ каза, че ако Флин роди момиченце, щяла да го кръсти Фауна.

А сега беше време да слезе долу и да обядва с всички: майка ѝ, Литония, Флора и Леон, който живееше в старата ѝ стая в момента. Литония, както се оказа, беше страхотна готвачка, така че сега Мадисън шкуркаше отвътре старата „Фермерска банка“ за ресторант, който тя и братовчед ѝ щяха да отворят — не се целеха в луксозния сектор, просто искаха да има и нещо различно от „Суши Барн“ и „Джимис“. Закусвалнята надали щеше да се превърне във верига, а и ако това станеше, казваше Леон, щеше да е знак, че джакпотът все пак настъпва, при все полаганите от всички тях усилия.

Майка ѝ — сега, когато „Колдайрън“ произвеждаше всички лекарства и то по поръчка — вече нямаше нужда от кислород. Междувременно, в случай че на някого му потрябва нещо, бяха купили „Фарма Джон“, чиито надценки, по предложение на Флин, съкратиха наполовина, с което го направиха най-обичаната самостоятелна верига в страната, ако не и в света.