Читать «Периферни тела» онлайн - страница 251

Уильям Гибсон

Бяха построили по същия начин и хамбара, но с цел да изглежда стар колкото старата къща, поне от външната страна. Там живееха Мейкън и Едуард и вътре се справяха с цялото си специално принтиране — всичките неща, които „Колдайрън“ трябваше да внимава да не излязат на бял свят твърде рано. Индустриалният шпионаж беше обявен за най-големия им проблем от самото начало, понеже цялата корпорация се крепеше на това да знае как се правят неща, с които никой друг не е запознат, не и в миналото. А те все още се намираха в самото начало, честно казано, на разработването на джакпотното технологично цунами. Пуснеха ли твърде много наведнъж, казваше Ейнзли, земята щеше да се продъни под краката им, така че голяма част от програмата касаеше постепенното разкриване на тайните. Понякога, особено откакто Флин беше бременна, ѝ се щеше да знае накъде е тръгнал светът. Ейнзли казваше, че няма начин да узнаят, но поне бяха сигурни, че правят всичко по силите си да не стигне до едно конкретно положение, което не беше никак малко.

Животът тук я държеше здраво заземена. Смяташе, че това заземява и всички останали. Имаха неизказано споразумение никога да не наричат имота „укрепление“, вероятно защото не искаха никой да го смята за такова, но всъщност си беше крепост. Конър и Клоувис държаха собствена къща на още стотина метра от тяхната. Бъртън и Шейлин живееха в града, в жилищното крило на сградата на „Колдайрън САЩ“. Тя се издигаше — цял масивен блок — на мястото на търговския център, в който навремето се помещаваха „Фаб“ и „Суши Барн“. Хонг държеше новия си централен „Суши Барн“ отсреща, на ъгъла, горе-долу същия като предишния, но по-лъскав, а до него имаше и клон на „Хефти Фаб“. Флин не искаше да го кръщават така, но Шейлин заяви, че „Форевър Фаб“ не е име с подходящо глобално звучене, освен това трябваше да кръсти по някакъв начин и всички бивши клонове на „Фабит“. Днес във всеки „Хефти Март“ имаше „Суши Барн“, дори и да е просто в другия край на тезгяха за хапки.

Флин всъщност не харесваше особено деловата част на начинанието. Предполагаше, че го мрази горе-долу толкова, колкото му се радва Шейлин. „Колдайрън“ определено имаше по-малко пари сега — много по-малко, понеже веднага щом Матрьошката се олюля и впоследствие рухна, отрязана от финансовите модули на сър Хенри, „Колдайрън“ започна да деинвестира, за да върне икономиката обратно до по-нормално положение, каквото и да означаваше това днес. Но все още разполагаха с повече пари, отколкото човек може да си представи или, честно казано, да следи. А Гриф беше казал, че това е хубаво, понеже имаха сума неща за вършене с тях, повече, отколкото можеха да предвидят.

Флин отнесе празната чаша до мивката, изплакна я, сложи я да се суши и надзърна през прозореца към склона, където бяха построили площадката за кацане на „Марин Уан“, с който Фелиша идваше да я навести. Изобщо не се познаваше, че там има нещо, дори ако си застанал право в средата. Сателитите не можеха да различат площадката, понеже беше построена с наука от „Колдайрън“, която използваше технологии от далечното бъдеще.