Читать «Периферни тела» онлайн - страница 250

— Не се е случило в библейския смисъл на думата — уточни Джанис, — понеже тя не би искала да му скъса шевовете. Въпрос на време е обаче, така ми се струва.

— Сладката сестра на Бъртън — обади се Конър зад гърба на Флин и тя се извърна да го види кацнал на инвалидна количка, чиито дръжки стискаше Клоувис. Попита го:

— Как е Дийдра?

— Вероятно си прави нови татуировки в чест на преживяното приключение. Пратих я у тях с такси.

— Какво си ѝ направил?

— Наплясках я. Покрещях ѝ. Не мисля, че всъщност я впечатлих особено… — Конър погледна към Джанис. — Бира за ранения боец?

— Веднага — отвърна тя и изчезна.

— Павел обаче си го отнесе — отбеляза Флин.

— Лоубиър ми нареди да се пробвам, ако се отвори възможност. Костюмът ми притежаваше известни качества на паракрило, така че не скачах съвсем на сляпо. Идеята беше да очистим Хамед, преди да успее да дръпне спусъка на дроновете на Вътрешните тук при нас. Не успяхме, разбира се. Има си причина да не са ме взели във Военновъздушните сили, нали? Лоубиър поръча чисто нов периферник в замяна. Плюс един лично за мен.

— Изи Айс! — приветства момичето Мейкън. С Едуард се държаха за ръце, а в свободните стискаха по бира.

— Дай да дръпна една глътка, Мейкън! — примоли се Конър, тъй че майсторът му подаде бутилката си и я наклони така, че той да успее да отпие. Конър избърса уста с опакото на останките на лявата си ръка.

А след това Флин видя Томи да влиза от главния вход, право през мястото, на което навремето стоеше големият пясъчник за пейнтбол-танковете. Засия срещу нея, все едно тя е някакво чудо.

123.

Укреплението

След като се върна от традиционната в сряда разходка с Ейнзли по протежение на Укреплението, Флин си навлече най-старата риза на шерифската служба — онази, на която още имаше униформен знак на „помощник-шериф“. Беше най-удобната за носене над коремчето ѝ дреха, а и ѝ напомняше за него. Може би се превръщаха в нещо като Джанис и Мадисън, уеднаквяваха се, макар че Томи като цяло носеше едно и също всеки ден, в униформа или без, а тя разполагаше със стилистите на „Колдайрън“ за публичните си изяви. Просто се налагаше да отблъсква постоянно предложенията им за разни нови дизайнерски щуротии, което само по себе си беше същинска платена работа.

Флин влезе в кухнята, сипа си чаша сок от хладилника и я изпи на крак, като се питаше — като всеки път засега — как бяха успели да построят нещо подобно без асемблери. Бяха вдигнали новия ѝ дом на стотина метра от старата къща, в дотогава неизползвано пасище, и нямаше начин да се познае, че не е бил строен през осемдесетте години на двайсети век, а после поддържан и постепенно преустройван по малко от човек, който можеше да си позволи нещо подобно, но не кой знае колко повече. И всичко бяха направили, без да вдигат никакъв шум, наистина бързо. Томи спомена, че са използвали куп различни лепила, нито едно от които — токсично. Така че ако човек видеше главичка на гвоздей, то тя не беше истинска, а само имитация, сложена на съответното място. Разбира се, както Флин научи с времето, да разполагаш с толкова ужасно много пари за строежа, че да не ти пука колко харчиш, беше почти същото като да притежаваш асемблери.