Читать «Периферни тела» онлайн - страница 254

Тъкмо излизаше от пекарната, когато се появи сигилът на Мейкън.

— Да?

— Ако прехвърлим твоето момче във Франкфурт, ще можеш ли да инструктираш немския пиар екип утре заран, в десет твое време?

— А то къде е в момента?

— На летището в Кайро, има разрешение за излитане. Закарали сме перито на Флин за това полукълбо в Париж, така че, ако е на линия по онова време, ще можеш да ги инструктираш заедно.

— Добре ми звучи. Нещо друго?

— Не. Ще идваш ли на барбекюто в неделя?

— С колесарчето.

— Странен тип си ти, Уилф. Чух, че си снабдил и приятелката си с такова.

— И двамата ще дойдем.

— Щом искаш да фетишизираш извънредно теснолентово изживяване — каза Мейкън, — твоя си работа.

— Ако прекарваше повече време тук горе — възрази Уилф, — можеше да започнеш и да оценяваш подобен тип неща. Отпускащо е.

— Твърде много е като за мен — заключи Мейкън весело и сигилът му изчезна.

Утре трябваше да ходи до Пътни, напомни си Недъртън, след като поръча две двойни еспресо за вкъщи. Два следобед. Часът за втората му, поддържаща процедура. Ако времето бъдеше слънчево, щяха да карат колела. Съмняваше се, че срещата с немските пиари ще продължи кой знае колко.

Винаги беше приятно да види Флин.

Благодарности

Идеята да превърна в „Трети свят“ миналото на алтернативен континуум дължи всичко на „Моцарт с огледални очила“ (1985 г.) от Брус Стърлинг и Ливайс Шайнър, макар че там пътуването е физическо, с фокус върху експлоатацията на добива на природни ресурси. Филтрирана през симулационен гейминг, телеприсъствие и дронове, тази идея прерасна в нещо, за което бръщолевех на Джеймс Глейк при първата ми среща с него, точно когато започвах проекта, превърнал се в тази книга. (По-късно той привлече вниманието ми към онзи цитат от Уелс).

Описанията на Чийпсайд и Нюгейт дължат много на „Цилиндърът на мистър Бригс“ (2011 г.) на Кейт Кахуун.

Няколкото пейзажа, включени в Лондон на Уилф, са от интервюто на Джон Фокс с Етиен Джилфилън за мартенското издание на „Фортиън таймс“ от 2011 г.