Читать «Перверзни игри» онлайн - страница 86

Ема Томова

Господарят ме изправи рязко и ме наведе над леглото. Отдадох му цепките си, подпряла ръце. Пронизваше мократа ми путка, а аз летях. Чукаше ме бурно, а аз треперех и пулсирах. Дръпна косата ми назад – усетих се още по-подчинена и тогава му подарих стягаща конвулсия, заедно с мазна течност.

Пусна косата ми и даде знак да легна по гръб. В този момент инстинктивно вдигнах поглед към тавана и зяпнах въжетата като хипнотизирана.

– Искаш ли да те вържа? – попита ме той.

– Да – отговорих просто.

Все едно това беше поредната ни среща и връзването ми беше добре познато и любимо. Бях откровена, инстинктивна, истинска. Нямаше страх в мен. Сърчицето ми щеше да се пръсне от вълнение, адреналинът ми беше високо, някъде в небесата. Никога не се бях чувствала така, никоя приятелка не ми беше разказвала такива неща! Това беше нов свят, различна плоскост, специална емоция.

Сър Д. доби сериозно изражение и приближи.

Протегна се и смъкна лоста, в чиито краища висяха две кожени каишки. Едната върза около десния ми глезен. После закопча втората около левия. Дръпна ръката ми и постави каишка на лявата ми китка, после направи същото и с дясната. Оказах се с разпънати встрани ръце и вдигнати крака, разтворени, макар и не напълно разкрачени.

Изумих се от удоволствието в мен.

Порази ме чувството на лекота и свобода.

Със закопчаването аз полетях.

Усещах се независима, волна и неангажирана. Нищо не ми тежеше, нищо не ми пречеше и нищо не можеше да помрачи настроението ми.

Тялото ми беше поробено – а това ми даваше психо-емоционална свобода. Вероятно робството е желано, когато ти липсва. Защото свободният човек е разпилян, с размити граници и неясни контури, губещ се. Появи ли се ограничение – границите се очертават, стават ясни – намираш себе си. Затова освободеният роб не знае какво да прави.

Вързаното ми тяло помогна на съзнанието ми да намери покой и удовлетворение.

Сър Д. отиде пак до шкафа и пренесе на леглото няколко играчки. Мернах нещо червено, синьо, четката и... един розов вибратор микрофон! Беше внушителен, с доста едра топка отпред.

Още асимилирах връзването и това ме развесели. Второ огромно нещо за така кратко време!

Господарят се настани пред мен, огледа путката ми и омаза пръстите си в лубрикант. Включи четката и започна да я докосва до кожата ми от вътрешната страна на бедрата. Трепнах, после се разтреперих, а направо ме тресна ток, когато леко докосна клитора ми – реагирах бурно, доколкото беше възможно.

Не можех да направя нищо. Но Господарят не искаше да ме плаши от първия път.

Оценявах, че беше внимателен, а той оценяваше, че му се доверих. Взаимност.

Толкова щастливо-шокирана бях от връзването, че съзнанието ми пърхаше като пеперудени крилца ведно с ритъма на сърцето. Бях си мечтала това, но никога умът ми не бе обрисувал ситуацията достатъчно добре, колкото реалното усещане. От този момент да бъда вързана (както и окована) се превърна в малка сладка страст, в скъп и любим ритуал.

Сър Д. остави четката и нежно ми вкара силиконов и гладък вибратор. Приятното чукане с него ми даде нова доза възбуда, деликатна и подмокряща. Лостът и металните халки подрънкваха, а тези звуци, точно в тази обстановка, отекваха в мен. Ето такива дребни неща управляват цели системи.